Уважаеми госпожи и господа,

по повод провеждащото се до 12 ноември 2024 г. обществено обсъждане на проект на документация за обявяване на интервенция, Интервенция II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ от Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г., отправям към Вас следното предложение:

1. Предлагам в Приложение № 4 - Списък с култури и животни, попадащи в чувствителните сектори - сектор "Плодове и зеленчуци", сектор "Етеричномаслени и медицински култури" и сектор "Животновъдство" да бъде включена и култура Облепиха / ракитник / поради следните положителни качества на нейното отглеждане и приложение в земеделието и хранително-вкусовата промишленост :

Облепихата е полиморфен вид с широк ареал на разпространение. блепихата принадлежи към семейство Лохови (Elaeagnaceae). Интересът към нея е засилен в страните от ЕС и не само особено много поради това, че плодовете се оказават ценни за ханително-вкусовата промишеност, фармацията и медицината, особено за получаване на облепихово масло. За нашата страна е сравнително нов овощен вид. Плодовете на тази ягодоплодна култура притежават изключително богат и разнообразен биохимичен състав: въглехидрати (4.56–16.86 %), органични киселини (1.53– 3.35 %), пектин (0.31– 0.34 %), дъбилни и ароматни съединения (0.14–0.29 %). По съдържание на биологични активни вещества и витамини, те превъзхождат плодовете на по-голяма част от ягодоплодните видове и на много от другите овощни култури. В плодовете са установени голям набор от витамини. Високо е съдържанието на витамин Е (8.0–16.0 мг/%). Съдържанието на витамин С, което в зависимост от формите облепиха може да достигне до 300–500 мг/%, а при някои сортове и до 800 мг/%. В плодовото месо са установени още витамините: А (1.99-18.50 мг/%), В1 (до 0.035 мг/%), В2 (до 0.06 мг/%), В9 или фолиева киселина (до 0.08 мг/%), К (2.7–5.6 мг/%), Р (250–700 мг/%), както и някои други биологични активни съединения (в мг/%): тритерпенови киселини (20–110), серотонин (до 2.5), бетаин (90–360), кумарини (1.0–2.4) и оксикумарини (75–90). Най-ценното качество на плодовете на облепихата е съдържащото се в плодовото месо и семената облепихово масло – до 4.98 % в свежите плодове и до 36.40 % спрямо тегловното сухо вещество. Облепиховото масло представлява поливитаминен концентрат със: 40–50 мг/% каротиноиди; 100–160 мг/% витамин Е; 2.70–5.60 мг/% витамин К1; 240–280 мг/% стерини и голямо количество наситени и ненаситени мастни киселини. Сокът от плодовете и отварата, от плодове и клонки, са използвани в козметика. Пресните плодове и продуктите от тяхната преработка в сокове, сиропи, желета и др. като храна.

Тя е силно студоустойчиво растение, като издържа до минус 42 градуса. Подчертано светлолюбива култура, която не понася засенчване. По отношение на влагата растението има двойнствена екологична природа. Кореновата система е плитка, слабо разклонена, способна да издържа дори значително преовлажняване на почвата от течащи води, Не понася обаче застоялите води и заблатени почви. Листата са сравнително дребни, с дебела кутикула, гъсто овласени, което е предпоставка за по-икономичен разход на влага. Облепихата обаче не е сухоустойчиво растение и понася само временно засушаване. Климатичните условия в България изглеждат особено благоприятни, тъй като имаме значително по-висока запасена почвена влага и по-богати почви. Грижите по отглеждането на облепиха не се различават съществено от грижите за останалите овощни и ягодови култури.

На световния пазар оборотът на облепиха и неговите продукти възлиза на над 100 млрд. долара. Плодовете се използват в различни области, като пресни, замразени, сушени плодове и листа, масло, сок за директна консумация; за преработка на сок, кисело мляко, сладолед, сладкиши, ликьори; в козметичната индустрия; за хранителни добавки и лекарства.

Предвид всичко гореизложено считаме за добра възможност да бъде включена тази култура в Приложение № 4 - Списък с култури и животни, попадащи в чувствителните сектори - сектор "Плодове и зеленчуци", сектор "Етеричномаслени и медицински култури" и сектор "Животновъдство",поради големият и потенциал, добри климатични условия и възможноти за добавена стойност чрез нейната преработка и би имала добър икономически потенциал и значение за земеделските стопанства и икономиката на страната.

С уважение

Людмил Недялков

Становище

от Владимир Кирилов Шаренкапов, Председател на Сдружението „Национална асоциация на Българските картофопроизводители“ 

Уважаеми ДАМИ и ГОСПОДА,

От името на НАК желая да изкажа нашето становище във връзка с едно от условията от насоките за кандидатстване по следните интервенци от Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 година:

• II.Д.1. „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“;
• Интервенция II.Д.2. „Подпомагане на много малки земеделски стопанства“;
• Интервенция II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“;

И в трите интервенции е заложено условието представените в проектите договори за наем и/или аренда на земеделски земи, с цел определяне СПО на кандидатите, да са минимален срок на действие от пет години. Ние от НАК считаме това изискване за ненужно и противоречащо на установените земеделски практики при полското отглеждане на земеделски култури, при които се извършва задължителната ротация на културите. Чрез вменяване на задължението на кандидатите да представят в проектите си договори за наем и/или аренда с минимален срок на действие от пет години, на практика се лишават техните стопанства от възможността да се променя местоположението на реколтираните през периода на бизнес плана парцели – практика, която се прилага много успешно чрез участие в ежегодните споразумения за ползване на земеделските земи. Самият факт, че стопанствата се задължават да използват едни и същи парцели за целия период на бизнес плана (5-6 поредни години) икономически обезсмисля кандидатстването, тъй като добивите които тези стопанства ще реализират в края на периода биха били нищожни поради ред причини.

Ние от НАК считаме, че посоченото условие за допустимост представените в проектите договори за наем и/или аренда да са минимален срок на действие пет години за абсолютно безпредметно и ненужно, както и противоречащо на добрите земеделски практики в полското производство.

В тази връзка предлагаме изискването към представените в проектите договори да са минимален срок на действие пет години да отпадне, а ангажимента по отношение на заложените в бизнес плана площи да може да се доказва чрез стандартните едногодишни договори, регистрирани в ОД „Земеделие“ и участие в ежегодните споразумения за създаване на масиви и за ползване на земеделските земи при съответната ОД „Земеделие“.

С Уважение

Владимир Шаренкапов

Председател