Здравейте

Относно изчисляването на Показател за СПО-2017(лв./дка; лв./глава) за култивирана гъба кладница.

Според нас е необходимо да се коригира сумата от 25 лева на квадратен метър, която е заложена в таблицата, поради промяната на стойността на субстрата за производство на култивирана кладница. Предполагаме, че заложената сума от 25 лева на квадратен метър е била калкулирана тогава (2017 година) към текущата цена на тон субстрат, която е била между 250 и 300 лева за тон. В момента цената за един тон субстрат е в порядъка между 450 и 1000 лева за тон субстрат в зависимост от суровините и вида на пакетажа на субстрата, и произхода на доставката, България или импортна дестинация. Дори цената на производения от самия производител субстрат е значително по-висока поради това, че производството на субсрат е много енергоемко (за разлика от компоста за печурка, който се самозагрява, субстрата за кладница не се самозагрява и е необходимо за правилното пастьоризиране да се поддържа висока температура с подаване на външна топлина), също така има сериозна промяна в заплащането на заложения труд. 

Поради изложените по-горе причини смятаме, че сумата от 25 лева заложена в таблицата трябва да бъда коригирана съгласно новите реалности.

С уважение

Юлиан Миланов

Уважаеми госпожи и господа,
по повод провеждащото се до 12 ноември 2024 г. обществено обсъждане на проект на документация за обявяване на намеса, т.е. интервенция, II.Д.2. "Подпомагане на много малки земеделски стопанства" от Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г., отправям към Вас следните два коментара:

1. Предлагам служителите на Управляващият орган на Програмата да прочетете с внимание отново цялата обсъждана документация, т.е. всички файлове, и да поправите немалко места в нея, където:
- неправилно и неточно е използван изразът "малки земеделски стопани", вместо правилното и необходимо посочване и използване на израза "много малки земеделски стопани";
- неправилно и неточно е използван изразът "малки земеделски стопанства", вместо правилното и необходимо посочване и използване на израза "много малки земеделски стопанства".
Т.е. разликата се състои в пропускането на думата "много". Между понятията "малки" и "много малки" има съществена разлика. Неточното и неправилно изписване на относимото понятие въвежда в заблуждение кандидатстващите лица и всички други заинтересовани лица. Забелязах няколко места с неправилно използване на понятието "малки земеделски стопани", вместо правилното "много малки земеделски стопани". Установих тези неточности, без да съм изчитал дословно всички файлове, които сте предложили за обсъждане. Но е ясно, че във всички тези файлове има тази неприемлива неточност. Моля да поправите допусната грешка в обсъжданите документи, която се проявява на немалко места в тях. Местата в текстовете лесно могат да бъдат намерени чрез функцията на текстообработващите програми за търсене на дума, или част от нея, или на производни думи, или на членувани форми на дума.

2. Предлагам в обсъжданите документи да бъдат заменени думите - чуждици, които могат да бъдат преведени на български език или могат да бъдат представени чрез съответстваща българска дума или израз. Вие, бидейки правителствени служители в правителствено ведомство, имате задължението посочено в Закона за нормативните актове /ЗНА/ и в Указа за прилагане на ЗНА да използвате общоупотребимия книжовен български език в нормативната уредба и в документите, които създавате. Освен това, е недопустимо да въвеждате в употреба думи със скрито двойнствено значение /например бенефицер - т.е. таен офицер, т.е. служител от тайната мрежа с агентурници-терористи, ръководени и организирани от политическата полиция "ДС-ДАНС" и от военно-политическата полиция "СВП"/. В нормативни документи, работни документи, документации за кандидатстване и изпълнение, съобщения до медиите, и др., които изготвят и публикуват служители на Министерството на земеделието и храните могат да се видят думи - чуждици, а това е неправилно, неприемливо, недопустимо, незаконосъобразно, и непатриотично.

С уважение,
Илиян Пламенов
гр. Свищов

Уважаеми госпожи и господа,

по повод провеждащото се до 12 ноември 2024 г. обществено обсъждане на проект на документация за обявяване на интервенция, Интервенция II.Д.2. „Подпомагане на много малки земеделски стопанства“ от Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г., отправям към Вас следното предложение:

1. Предлагам в Приложение № 4 - Списък с култури и животни, попадащи в чувствителните сектори - сектор "Плодове и зеленчуци", сектор "Етеричномаслени и медицински култури" и сектор "Животновъдство" да бъде включена и култура Облепиха / ракитник / поради следните положителни качества на нейното отглеждане и приложение в земеделието и хранително-вкусовата промишленост :

Облепихата е полиморфен вид с широк ареал на разпространение. блепихата принадлежи към семейство Лохови (Elaeagnaceae). Интересът към нея е засилен в страните от ЕС и не само особено много поради това, че плодовете се оказават ценни за ханително-вкусовата промишеност, фармацията и медицината, особено за получаване на облепихово масло. За нашата страна е сравнително нов овощен вид. Плодовете на тази ягодоплодна култура притежават изключително богат и разнообразен биохимичен състав: въглехидрати (4.56–16.86 %), органични киселини (1.53– 3.35 %), пектин (0.31– 0.34 %), дъбилни и ароматни съединения (0.14–0.29 %). По съдържание на биологични активни вещества и витамини, те превъзхождат плодовете на по-голяма част от ягодоплодните видове и на много от другите овощни култури. В плодовете са установени голям набор от витамини. Високо е съдържанието на витамин Е (8.0–16.0 мг/%). Съдържанието на витамин С, което в зависимост от формите облепиха може да достигне до 300–500 мг/%, а при някои сортове и до 800 мг/%. В плодовото месо са установени още витамините: А (1.99-18.50 мг/%), В1 (до 0.035 мг/%), В2 (до 0.06 мг/%), В9 или фолиева киселина (до 0.08 мг/%), К (2.7–5.6 мг/%), Р (250–700 мг/%), както и някои други биологични активни съединения (в мг/%): тритерпенови киселини (20–110), серотонин (до 2.5), бетаин (90–360), кумарини (1.0–2.4) и оксикумарини (75–90). Най-ценното качество на плодовете на облепихата е съдържащото се в плодовото месо и семената облепихово масло – до 4.98 % в свежите плодове и до 36.40 % спрямо тегловното сухо вещество. Облепиховото масло представлява поливитаминен концентрат със: 40–50 мг/% каротиноиди; 100–160 мг/% витамин Е; 2.70–5.60 мг/% витамин К1; 240–280 мг/% стерини и голямо количество наситени и ненаситени мастни киселини. Сокът от плодовете и отварата, от плодове и клонки, са използвани в козметика. Пресните плодове и продуктите от тяхната преработка в сокове, сиропи, желета и др. като храна.

Тя е силно студоустойчиво растение, като издържа до минус 42 градуса. Подчертано светлолюбива култура, която не понася засенчване. По отношение на влагата растението има двойнствена екологична природа. Кореновата система е плитка, слабо разклонена, способна да издържа дори значително преовлажняване на почвата от течащи води, Не понася обаче застоялите води и заблатени почви. Листата са сравнително дребни, с дебела кутикула, гъсто овласени, което е предпоставка за по-икономичен разход на влага. Облепихата обаче не е сухоустойчиво растение и понася само временно засушаване. Климатичните условия в България изглеждат особено благоприятни, тъй като имаме значително по-висока запасена почвена влага и по-богати почви. Грижите по отглеждането на облепиха не се различават съществено от грижите за останалите овощни и ягодови култури.

На световния пазар оборотът на облепиха и неговите продукти възлиза на над 100 млрд. долара. Плодовете се използват в различни области, като пресни, замразени, сушени плодове и листа, масло, сок за директна консумация; за преработка на сок, кисело мляко, сладолед, сладкиши, ликьори; в козметичната индустрия; за хранителни добавки и лекарства.

Предвид всичко гореизложено считаме за добра възможност да бъде включена тази култура в Приложение № 4 - Списък с култури и животни, попадащи в чувствителните сектори - сектор "Плодове и зеленчуци", сектор "Етеричномаслени и медицински култури" и сектор "Животновъдство",поради големият и потенциал, добри климатични условия и възможноти за добавена стойност чрез нейната преработка и би имала добър икономически потенциал и значение за земеделските стопанства и икономиката на страната.

С уважение

Людмил Недялков

Становище

от Владимир Кирилов Шаренкапов, Председател на Сдружението „Национална асоциация на Българските картофопроизводители“ 

Уважаеми ДАМИ и ГОСПОДА,

От името на НАК желая да изкажа нашето становище във връзка с едно от условията от насоките за кандидатстване по следните интервенци от Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 година:

• II.Д.1. „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“;
• Интервенция II.Д.2. „Подпомагане на много малки земеделски стопанства“;
• Интервенция II.Д.3. „Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“;

И в трите интервенции е заложено условието представените в проектите договори за наем и/или аренда на земеделски земи, с цел определяне СПО на кандидатите, да са минимален срок на действие от пет години. Ние от НАК считаме това изискване за ненужно и противоречащо на установените земеделски практики при полското отглеждане на земеделски култури, при които се извършва задължителната ротация на културите. Чрез вменяване на задължението на кандидатите да представят в проектите си договори за наем и/или аренда с минимален срок на действие от пет години, на практика се лишават техните стопанства от възможността да се променя местоположението на реколтираните през периода на бизнес плана парцели – практика, която се прилага много успешно чрез участие в ежегодните споразумения за ползване на земеделските земи. Самият факт, че стопанствата се задължават да използват едни и същи парцели за целия период на бизнес плана (5-6 поредни години) икономически обезсмисля кандидатстването, тъй като добивите които тези стопанства ще реализират в края на периода биха били нищожни поради ред причини.

Ние от НАК считаме, че посоченото условие за допустимост представените в проектите договори за наем и/или аренда да са минимален срок на действие пет години за абсолютно безпредметно и ненужно, както и противоречащо на добрите земеделски практики в полското производство.

В тази връзка предлагаме изискването към представените в проектите договори да са минимален срок на действие пет години да отпадне, а ангажимента по отношение на заложените в бизнес плана площи да може да се доказва чрез стандартните едногодишни договори, регистрирани в ОД „Земеделие“ и участие в ежегодните споразумения за създаване на масиви и за ползване на земеделските земи при съответната ОД „Земеделие“.

С Уважение

Владимир Шаренкапов

Председател

Здравейте,

При оценката на стопанството защо не се дават допълнителни точки за хората със селскостопанско образование, които се предполага, че ще се справят по-добре и ще продължат да работят дълго след приключване на програмата?