Във връзка с публикувани Условия за кандидатстване по II.Г.1.1. - Инвестиции в земеделските стопанства насочени към опазване на компонентите на околната среда предлагаме да се направят следните корекции:

• Точките по критерии 3.1 „Финансовото състояние на кандидата обезпечава реализирането на инвестициите“ да бъдат редуцирани на 8 точки (вместо предложените 15 точки) и по двете интервенции със следните аргументи:

Критерият „Финансовото състояние на кандидата обезпечава реализирането на инвестициите“ е безспорно важен, тъй като гарантира, че проектите ще могат да бъдат успешно изпълнени и доведени до край. Не се поставя под съмнение необходимостта от неговото наличие в критериите за подбор, но проблем представлява прекалено високата тежест, която му е отредена – 15 точки. При това точкуване критерият създава сериозен дисбаланс, който поставя големите и вече утвърдени предприятия в привилегирована позиция за сметка на по-малките стопанства.

Големите земеделски предприятия по своята същност разполагат с капацитет за реализиране на значителни приходи и могат лесно да обезпечат необходимите инвестиции според критерия. Това автоматично им носи по-висок резултат по критерия и увеличава шансовете им за одобрение. В същото време по-малките кандидати, които тепърва желаят да разширят своето производство и за които подкрепата е от решаващо значение, се оказват в по-неблагоприятно положение. Така заложеният подход на практика концентрира ресурса в стопанства, които и без това имат по-добри възможности да реализират инвестиции, докато по-малките производители остават с ограничен достъп до финансиране.

Следва да се подчертае, че целта на интервенциите е не само да се гарантира изпълнението на проектите, но и да се подпомогне устойчивото развитие на сектора, включително чрез създаване на условия за растеж на по-малки и средни стопанства. В условията на инфлация и значително повишени разходи за машини и оборудване, именно тези стопанства изпитват най-голяма необходимост от подпомагане, тъй като нямат достатъчно собствен финансов ресурс, за да реализират инвестициите. Ако тежестта на критерия остане твърде висока, съществува риск подкрепата да се съсредоточи основно в по-големи земеделски предприятия, което ще обезсмисли до голяма степен целите на мярката.

С оглед на изложеното, подходящо решение е не пълното елиминиране на критерия, а неговото редуциране от 15 на 8 точки. По този начин ще се запази ролята му да оценява финансовата стабилност на кандидатите, но същевременно ще се намали дисбалансът между различните групи стопанства и ще се даде по-реален шанс на по-малките производители да се възползват от подпомагането. Редуцирането на точките би осигурило по-справедливо разпределение на ресурса и би допринесло за по-балансирано развитие на земеделския сектор. Така интервенциите ще постигнат своята основна цел – да стимулират модернизацията и устойчивия растеж на всички категории земеделски стопанства, а не само на тези, които вече разполагат с голям финансов потенциал.

 

• Уточняващият текст в критерии 4.5 „Кандидати, които не са подпомагани по подмярка 4.1. от ПРСР“ да бъде коригиран както следва: „Приоритет се присъжда на заявления за подпомагане, представени от кандидати, които нямат реализиран проект/ имат подадена заявка за окончателно плащане/имат получена финансова помощ по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.008, № BG06RDNP001-4.012 и № BG06RDNP001-4.017 по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ (извършва се служебна проверка).“ със следните аргументи:

Критерият „Кандидати, които не са подпомагани по подмярка 4.1. от ПРСР“ има за цел да се даде приоритет на стопанства, които досега не са получавали подкрепа, и в този смисъл е справедлив и правилен. Проблем обаче представлява уточняващият текст към него, според който за да се счита, че кандидатът е бил подпомаган, е достатъчно той да има сключен административен договор по съответните процедури по подмярка 4.1. (№ BG06RDNP001-4.008, № BG06RDNP001-4.012 и № BG06RDNP001-4.017), независимо дали проектът е бил изпълнен и дали реално е получена финансова помощ.

Подобна формулировка поставя кандидатите пред сериозни предизвикателства, тъй като много бенефициенти всъщност са сключили договори, но поради съвкупност от обективни и извънредни обстоятелства, не са успели да изпълнят проектите си и не са получили финансиране. В основата на проблема стоят процедурите № BG06RDNP001-4.012 и № BG06RDNP001-4.017 по подмярка 4.1., които бяха сред най-трудните приеми за изпълнение досега — с крайно ограничени срокове, често дори по-кратки от заложени срокове по подмерките (например по процедура BG06RDNP001-4.012 нямаха нужните 36 месеца за изпълнение, а по BG06RDNP001-4.017 – нужните 12 месеца). В допълнение, това се случи в контекста на пандемията от COVID-19 и последиците ѝ, както и във времето на войната в Украйна — фактори, които драстично затрудниха логистиката, доставките и реализацията на проекти от страна на земеделските производители.

В резултат, голяма част от стопанствата, макар и да имат формално сключени договори, реално не успяха да реализират предвидените инвестиции и не са получили средства по тях. На този фон, наличните данни (например от системата ИСУН) показват сравнително ниска степен на усвояемост по тези приеми на подмярка 4.1., което потвърждава, че процедурите бяха значително по-трудни за успешно приключване от типичните. Приравняването на стопанства, които са в такава ситуация, с тези, които действително са получили финансиране и са изпълнили проектите си, е формално несправедливо — ограничава достъпа до нови конкурси и лишава от възможност онези бенефициенти, които поради обстоятелства извън техния контрол не успяха да завършат успешно предишния си проект.

Поради тази причина настоящото описание на уточняващия текст е несправедлива, тъй като приравнява стопанствата, които реално са получили подпомагане, със стопанствата, които имат само формално сключен договор, без изпълнение и без постъпили средства. Това води до ограничаване на достъпа на редица кандидати до нови интервенции, въпреки че те фактически не са се възползвали от публичен ресурс.

С оглед на изложеното е необходимо уточняващият текст да бъде коригиран така, че критериите да се прилагат само по отношение на кандидати, които вече имат изпълнен проект и са получили финансова помощ по подмярка 4.1. Така ще се постигне реалната цел на критерия – да се даде предимство на стопанства, които досега не са били подпомагани, като същевременно ще се избегне неоправданото ощетяване на кандидати, които не са получили финансиране, въпреки сключен договор.

 

• Да бъде добавен нов критерий „Проектни предложения с инвестиции в иновативни за стопанството технологии, като - иновативни производствени технологии, цифрови технологии за производство и организация в селското стопанство, включително подходи приложени чрез Европейското партньорство за иновации“ като същия да бъде с поне 10 броя точки със следните аргументи:

Предложението за добавяне на нов критерий с фокус върху за стопанството технологии, като иновативни производствени технологии, цифрови технологии за производство и организация в селското стопанство, включително подходи приложени чрез Европейското партньорство за иновации е напълно обосновано и в съответствие с целите на Общата селскостопанска политика и на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България.

На европейско ниво, ОСП 2023–2027 г. поставя ясен акцент върху модернизацията на селското стопанство чрез поощряване на обмена на знания, иновации и цифровизация. Това е определено като ключов инструмент за повишаване на конкурентоспособността, устойчивостта и ефективността на земеделските стопанства в дългосрочен план. В този контекст, проектите, които залагат на въвеждането на иновативни технологии, следва да получават приоритет в процеса на оценка.

На национално ниво, в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони ясно е формулирана специфична цел SO2: „Подобряване на ориентацията на пазара и увеличаване на конкурентоспособността на стопанствата в краткосрочен и дългосрочен план, включително по-голям фокус върху научноизследователската дейност, технологиите и цифровизацията“. Това е една от водещите насоки на политиката в сектора и обосновава необходимостта от въвеждането на приоритетен критерий, насочен именно към стимулиране на иновациите.

Следва да се отчете и фактът, че България вече има приета Национална стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони, която подчертава нуждата от внедряване на прецизни технологии, цифрови системи за управление и други решения, които да подпомогнат земеделските производители. Добавянето на такъв критерий ще ускори внедряването на тези технологии и ще допринесе за по-бързото адаптиране на сектора към съвременните икономически и екологични предизвикателства.

В обобщение, въвеждането на нов критерий, който да дава приоритет на проектни предложения с инвестиции в иновативни и цифрови технологии, ще осигури пряка връзка между прилагането на интервенциите и постигането на стратегическите цели на ОСП и СПЗРСР. Това ще насърчи модернизацията, ще повиши конкурентоспособността на земеделските стопанства и ще създаде условия за устойчиво и иновативно развитие на българското земеделие.

Предложения за промени:

 

1. Раздел 11. „Критерии за подбор и предварителна оценка“, критерий 4.3

• Текущ текст:

  „Кандидатът:
  – е участвал в Системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ) и поема ангажимент за участие в нея или подобна (система за информация за устойчивостта на земеделските стопанства (СИУЗС)) ежегодно до края на периода на мониторинг – 2 точки;
  – не е участвал в Системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ), но поема ангажимент за участие в нея или подобна (система за информация за устойчивостта на земеделските стопанства (СИУЗС)) ежегодно до края на периода на мониторинг – 1 точка.“

• Проблем:
  В текста не е ясно какво се има предвид под „подобна система“, което може да доведе до различни тълкувания при оценката на проектите.
• Предлагана промяна:
  Да се допълнят имената на конкретните системи, които ще донесат точки по този критерии.
• Мотиви:
  Уточняването на примери за „подобни системи“ ще осигури еднакво прилагане на критерия от всички оценители и ще улесни кандидатите.Липсата на яснота в момента може да доведе до неравнопоставеност при оценяването и до спорове при проверка на ангажимента.

          2. Раздел / точка: Раздел 12.1 „Общи документи“, т. 8.

Текущ текст:

• „8. Влязъл в сила административен акт от компетентния орган по околна среда (РИОСВ/МОСВ/БД), издаден по реда на ЗООС и/или ЗБР и ЗВ, с който е оценено, че осъществяването на инвестиционното предложение не води до значително отрицателно въздействие върху околната среда, както и документ за спазване на поставените условия и мерки по т. 21 от Раздел 9.1. „Условия за допустимост на дейностите/инвестициите, в т.ч. срок за изпълнение на одобрените заявления за подпомагане“, издаден от този орган. Представя се в случаите, когато издаването на документа се изисква по ЗООС и/или по ЗВ. Когато този документ не е представен към датата на подаване на заявлението за подпомагане, кандидатът трябва да го представи най-късно в срока, указан в писмото за отстраняване на несъответствия и нередовности.“

• Предлагана промяна:
  Да се добави ново изречение в края на текста:

  „Документ от компетентния орган по околна среда (РИОСВ/МОСВ/БД) не се изисква при инвестиции, включващи единствено доставка на самоходна земеделска техника, прикачен инвентар,софтуер и дронове които не попадат в обхвата на процедурите по оценка на въздействието върху околната среда по смисъла на ЗООС и ЗВ.“

• Мотиви:
  1. Изискването за представяне на документ от РИОСВ при инвестиции, които се изразяват единствено в покупка на земеделска техника, прикачен инвентар софтуер и дронове, е административно ненужно и забавя процедурите.
  2. При тези инвестиции липсва каквото и да е въздействие върху околната среда, поради което няма логическо и нормативно основание за изискване на становище по ЗООС или ЗВ.
  3. По аналогия с процедурите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), това изискване вече беше премахнато, което значително намали административната тежест както за кандидатите, така и за РИОСВ.
  4. Предложението ще позволи РИОСВ да насочи ресурса си към разглеждане на инвестиции, които реално могат да окажат въздействие върху околната среда (строителство, напояване, животновъдни обекти и др.).

3. Раздел 11. „Критерии за подбор и предварителна оценка“, критерий 3.1

• Текущ текст (извадка):

  „Критерий 4.1. Кандидатът демонстрира положителни икономически резултати за последните три приключени финансови години, като показателите се изчисляват въз основа на данни от Отчета за приходите и разходите (ОПР).“

Предлагана промяна:

• Да се допълни текстът така че да става ясно как когато кандидатът не води счетоводство по реда на Закона за счетоводството и подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, ще се изчислява този критерий. Да се добавят кои са кодове от ГДД , както в условията за кандидатстване така и в Приложение 1.

4. Раздел 9.1 „Условия за допустимост на дейностите/инвестициите, в т.ч. срок за изпълнение на одобрените заявления за подпомагане“, т. 7.1

• Текущ текст:

  „7.1. Когато кандидатът е подал заявления за подпомагане и по интервенция ІІ.Г.1.1., в което приходите от продажби се формират от едни и същи площи с култури/видове и брой животни, при изчисляването на показателите на бизнес плана се отчитат общо заявените разходи и сумата на субсидията по двете заявления за подпомагане.“

• Предлагана промяна:
  Да се допълни текстът, така че когато инвестициите са идентични или включват едни и същи активи, сборуването на разходите не следва да се прилага, тъй като в този случай е очевидно, че кандидатът няма да изпълни и двата проекта едновременно. Това води до изкривяване на бизнес плана чрез добавяне на разход, който реално няма да бъде извършен.

• Мотиви:
  1. В случаите, когато кандидатът подава проекти по двете интервенции с еднакви инвестиции (например една и съща машина или съоръжение), е ясно, че реално няма да бъдат изпълнени и двата проекта, а е участвал за да увеличи шанса си за одобрение.
  2. В подобни ситуации сборуването на разходите  изкуствено увеличава общите стойности в бизнес плана и води до нереалистични икономически показатели.
  3. Когато инвестициите по двете интервенции са различни (например техника по II.Г.1 и екологично оборудване по II.Г.1.1), сборуването може да се запази, защото тогава се отчитат реални допълващи се дейности, които могат да бъдат изпълнени.
  4. Промяната ще предотврати изкривяване на бизнес плановете и ще осигури по-реалистична и справедлива оценка на проектите.

В условия за кандидатстване със заявления за подпомагане по Интервенция „II.Д.1. Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“, раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициенти:“, т. 18 „Когато земята, върху която са разположени културите, включени при определяне на изискуемия минимален икономически размер на стопанството от над 8000 евро СПО, се обработва на база на споразумение за масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, кандидатът трябва да има имоти, включени в споразумението за масиви, за същия размер на площта на земята, върху която са разположени тези култури, които да са негова собственост и/или да са наети/арендувани с минимален срок на действие пет години, като е допустимо не повече от 24 месеца от срока да е изтекъл към датата на подаване на заявлението за подпомагане.“

            Предлагам да се приложи по аналогичен начин и тука условието, а именно ако кандидата има собствена или дългосрочно наета земя (за срок не по-малко от 6 години за кандидати микро-, малки или средни предприятия и 8 години за кандидати големи предприятия считано от месеца, предхождащ датата на подаване на заявлението за подпомагане) в дадено землище, с която участва в  споразумение за масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да може да подаде заявление за създаване на трайни насаждения, капково напояване и др. за същата площ, с която участва в споразумението. По този начин много повече кандидати ще успеят да кандидатстват за създаване на трайни насаждения без да имат комасирани площи.

            Също предлагам да отпадне условието за допустимост "кандидатите да са регистрирани като земеделски стопани по реда на ЗПЗП от най – малко 24 месеца преди кандидатстването за подпомагане и да не са прекратявали своята дейност в този период". Считам това условие за дискриминационно, което лишава младите земеделски стопани от възможността да ползват финансиране за първоначални инвестиции при стартиране на дейност.

Уважаеми/а,

Предлагам да се предвиди възможност за кандидатстване на млади фермери, които са регистрирани като земеделски стопани по‑малко от 24 месеца преди подаване на заявлението. В публикуваната информация за интервенцията се изисква кандидатите да са регистрирани като земеделски стопани най‑късно 24 месеца преди подаването на заявлението. Това условие е твърде ограничаващо, защото изключва най‑новите фермери, които тепърва създават своите стопанства.

За да се насърчи генерационното обновление и да се даде шанс на новите стопани, предлагам:

• Премахване или намаляване на изискването за минимален период на регистрация (например до 6 или 12 месеца), за да могат фермери, които са започнали дейност през последните години, да се възползват;
• Прилагане на допълнителни механизми за проверка на капацитета и жизнеспособността на начинаещите стопани вместо изискването за дългосрочна история;
• Насърчаване на влизането на нови и иновативни участници в сектора, което ще подпомогне развитието на селските райони.

Така ще се гарантира равнопоставен достъп до финансиране за всички млади фермери и ще се създадат условия за успешен старт на новите земеделски стопанства.

Благодаря!

Интервенцията се казва Интервенция „II.Г.1.1 - Инвестиции в земеделските стопанства насочени към опазване на компонентите на околната среда”, но всъщност е насочена само към вече сертифицирани за биологично производство. Тези, които искат да преминат към регенеративно или биологично земеделие или вече го правят, но не са сертифицирани, няма как да се класират, защото изискването е вече да имат сключен договор със сертифициращ орган, с приоритет са 100% сертифицирани или такива в преход. Наличието на сертификат за биологично производство, обаче, не означава непременно, че се опазват компонентите на околната среда. Т.е. ако един конвенционален земеделец иска да премине към опазващи околната среда практики, за което са необходими нов вид техника и подход, не могат да се класират по тази интервенция, ако нямат сертифициране за биологично производство. Би трябвало самото сертифициране да е включено в допустимите разходи.

Относно: Становище на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) по публикувани за обществено обсъждане проекти на документи за кандидатстване и изпълнение по интервенции II.Г.1 - ИНВЕСТИЦИИ В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА, ПРИЕМ № II/Г/1/0/1 и II.Г.1.1 - ИНВЕСТИЦИИ В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА НАСОЧЕНИ КЪМ ОПАЗВАНЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, ПРИЕМ № II/Г/1/1/1

Във връзка с публикувани за обществено обсъждане проекти на документи за кандидатстване и изпълнение по цитираните интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. (СПРЗСР), в предоставения срок до 30.10.2025 г., , от името на НАЗ предоставям следното становище:

По отношение на представения проект на условия за кандидатстване по интервенция II.Г.1 - ИНВЕСТИЦИИ В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА:

Раздел 2. Определения за целите на настоящия прием

1. Определението за „Обособена част от инвестицията“ гласи: „Завършен етап на изпълнение на инвестицията, който е доведен до самостоятелна степен на завършеност, може да функционира самостоятелно и допринася самостоятелно за постигане целите на интервенцията.“. До момента по отношение на мерките от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., а и преди това, обособен етап представляваше и извършването на строително-монтажни работи (СМР) по изграждане на сграда до груб строеж (акт образец 14).  При такава степен на завършеност, съвсем естествено не може да се очаква обектът да функционира самостоятелно. Той ще трябва да бъде довършен като СМР и дори да бъде монтирано необходимото оборудване, за да може да функционира самостоятелно. В този смисъл промяната на определението ще доведе до невъзможност именно при по-големите проекти, включващи обикновено и СМР, да се обособи етап и да се предвиди междинно плащане, което да улесни кандидатите за финансово подпомагане. Предлагаме определението и начинът му на прилагане да бъдат презицирани като се запази старата формулировка, така че да се позволи по проекти, включващи СМР, да бъде възможно обособяване на етап. Виждаме, че в Приложение № 1 към Условията за изпълнение документите, доказващи завършен етап в случаите на СМР, като акто образец 15 и 16, се изискват на окончателно плащане, т.е. на междинно плащане не е предвидено да се доказва самостоятелно функциониране, каквото се изисква в даденото определение. Предложената формулировка създава объркване и неяснота – допустимо ли е да се обособят като междинен етап всички СМР по проекта до етап груб строеж (акт образец 14) или в междинния етап следва да се включат всички СМР по проекта.

2. Определението за „Преработка на селскостопански продукти“ гласи: „Всяко обработване на селскостопански продукт, в резултат на което се получава продукт, който също е селскостопански продукт, с изключение на дейностите, извършвани в стопанството, необходими за приготвяне на животински или растителен продукт за първа продажба.“. Съгласно определението за „Селскостопански продукт“ това са „Продуктите, изброени в приложение I към Договора или памук, с изключение на продуктите от риболов и аквакултури, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета“. Систематичното тълкуване на двеет определения води до извода, че не е преработка на селскостопански продукт такава преработка, при която резултатът е продукт извън приложение I към Договора. Във фиша на интервенция II.Г.2., наречена „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти“, в СПРЗСР е записано: „Резултатът от преработката на селскостопански продукти може да бъде продукт, който не е включен в обхвата на приложение I на Договора за функционирането на Европейския съюз, като проектното предложение трябва да е в съответствие с избрания режим за прилагане на държавна помощ по интервенцията.“. Това определение противоречи на логиката на интервенцията за преработка на селскостопански продукти.

3. Определението за „Разходи за консултантски услуги, свързани с подготовка и управление на проекта“ гласи: „Разходи, извършени преди подаване на заявлението за подпомагане и такива по време на изпълнение на проекта, които задължително включват подготовка на заявлението за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ за икономическа устойчивост на проекта и подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление на проекта, вкл. правни услуги.“. Така разписано, излиза, че правните услуги трябва също да са задължително включени, което не е коректно – те не винаги са необходими. Ако целта на автора е разходите за тези услуги да влизат в лимита за консултантските услуги, то нека се помисли да се извадят от това определение и уточнението, че влизат в лимита за този вид услуги да бъде направено в Раздел Допустими/Недопустими разходи.

Раздел 9.1. Условия за допустимост на дейностите/инвестициите, в т.ч. срок за изпълнение на одобрените заявления за подпомагане

1. „т. 7.1. Когато кандидатът е подал заявления за подпомагане и по интервенция ІІ.Г.1.1., в което приходите от продажби се формират от едни и същи площи с култури/видове и брой животни, при изчисляването на показателите на бизнес плана се отчитат общо заявените разходи и сумата на субсидията по двете заявления за подпомагане.“

Не става ясно по какво оценяващите ще разберат дали площите са същите, ако по анкетна карта имам 10 000 дка и всеки от двата проекта е с бизнес план за 1 000 дка, например? Трябва да има ясни правила, защото поради възможността едни и същи инвестиции да се финансират и по двата приема (например, прецизна земеделска техника или такава за консервационно земеделие) е възможно кандидатите да се подсигурят и да входират по един идентичен проект във всеки от двата приема по двете интервенции. От една страна, ако се приложи цитираната разпоредба, това би било некоректно – кандидатът не иска да си купува два пъти една и съща инвестиция, просто иска да се подсигури като си увеличи шансовете за одобрение. От друга страна, ако тези два проекта бъдат одобрени, те само ще ангажират бюджет, който или няма да използват, или може да си анексират единият проект впоследствие като подменят напълно инвестициите по него според актуалната ситуация.

За да се избегнат подобни ситуации, предлагаме в заявлението за подпомагане да има отбелязване дали идентичен проект е входиран/в процес на входиране и по другата процедура. В тези случаи да не се прилага разпоредбата на т. 7.1., а да се въведе правило, че в случай че и двата проекта са допустими за одобрение, се сключва договор само по единият проект. Въпрос на преценка е дали това решение за избор на проект ще се прави от Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция (ДФЗ) или от кандидата.

Да се предвиди отбелязване в заявлението дали различен проект е подаден/в процес на входиране по другата интервенция. В тези случай да се прилага разпоредбата на т. 7.1.

2. „18.2. анализ на въздействието върху околната среда (документът по т. 5 от Раздел 12.1) сочи, че инвестицията няма да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда.“ – препратката към т. 5 е грешна. Вместо към документ от РИОСВ, тя препраща към декларацията по Закона за малки и средни предприятия.

Раздел 10.2. Недопустими разходи

1. „т. 16. Разходи за СМР и създаване на трайни насаждения, включени в заявлението за подпомагане, които са били физически започнати и/или извършени преди посещението на място по чл. 12, ал. 4 от Наредба № 4/2024 г.“

Съгласно ал. 1 на чл. 12 от  Наредба № 4/2024 г., в срок от 6 месеца след приключване на приема ДФЗ приключва обработката на подадените заявления. За съжаление, този срок не се спазва. Така например, по приема по интервенция II.Г.3. „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“ – ПРОИЗВОДСТВО, приключил на 29.04.2025 г., точно шест месеца по-късно, когато реално изтича нормативния срок за приключване на обработката, ДФЗ разпредели за обработка подадените заявления. До този момент не са били извършвани посещения на място по проектите с включени СМР. Това възпрепятства реалното стартиране на инвестицията на собствен риск поради заплахата разходите да бъдат обявени за недопустими. При инвестиции в земеделските стопанства и по-конкретно при създаване на трайни насаждения, освен да изчака посещението на място, кандидатът трябва да съобрази и подходящите агро-технологични срокове за засаждане/засяване. Забавянето на посещенията може да саботира възможността за изпълнението на проекта. Настояваме да се предвиди възможност, при изрична заявка от страна на кандидата, подобно посещение да бъде реализирано от ДФЗ или да се дава двуседмично предизвестие от кандидата преди датата на създаване на насаждението, за да се даде възможност на ДФЗ да извърши посещение по време на реализацията и това да не влече негативни последици за коректните кандидати.

2. „т. 27. Разходи за закупуване на земя и сгради“ – дублира се с т. 2 „Разходи за закупуване на недвижима собственост“.

Раздел 11.1. Критерии за подбор

1. „Критерий 1.1. Заявления за подпомагане, насочени към производство на биологични продукти“ – Считаме, че формулировката за минимално изискване за прилагане на критерия е некоректна, тъй като остават изключени стопанства със сключени договори за контрол преди 01.01.2025 г., при които под 50% от селскостопанските култури/животни съгласно представения бизнес план, са сертифицирани като биологични, а останалите са в преход. Несправедливо би било тези стопанства да не получат точки по критерия, при положение че стопанства изцяло в преход получават. Текстът трябва да се презицира.

Раздел 11.2. Методика за прилагане на критериите за подбор

1. „т. 6. За получаване на предимство по критерий 4.1 се взема предвид оперативната печалба на кандидата от последните три завършени финансови години (2022, 2023 и 2024 г.), която се определя, като се използват следните данни от ОПР за съответната финансова година“

От начина на доказване на съответствие с критерия става ясно, че са изключени допустимите иначе за подпомагане физически лица-земеделски производители, които не са регистрирани по ЗДДС, не водят двустранно счетоводство, а прилагат облекчена форма на финансова отчетност, съгласно Закона за счетоводството. Тези лица подават годишни данъчни декларации за облагане доходите на физическите лица, от които могат да се вземат необходимите данни за изчисляване на критерия, но този документ не е предвиден. Предлагаме да се допълни методиката като се приложи подходът, познат от процедура № BG06RDNP001-4.012 по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., където съществуваше следната разпоредба „В случай, че кандидатът не съставя ОПР съгласно Закона за счетоводството, за източник на информация се използва „Приложение № 3 - доходи от друга стопанска дейност“ от Годишна данъчна декларация за съответната година на физическото лице, като се взимат предвид стойността от ред 3 „Сума на доходите, подлежащи на облагане по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ“ и ред 4 „Разходи за дейността“.“. Считаме за крайно недопустимо и дискриминационно да бъде лишена от възможността за получаване на точки по финансовия критерий тази група допустими кандидати.

Приложение № 1 към Условията за изпълнение

1. II. Документи за междинно и окончателно плащане, А. Общи документи, т. „16. Квитанция/платежно нареждане за изцяло платена застрахователна премия за срока на застраховката, придружено от пълно дневно извлечение (в случай, че плащането е извършено по банков път). Представя се във формат „pdf“ или „jpg“.“ – Предлагаме да отпадне, доколкото отпадна изискването за застраховане предмета на инвестицията.

По отношение на представения проект на условия за кандидатстване по интервенция II.Г.1.1 - ИНВЕСТИЦИИ В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА НАСОЧЕНИ КЪМ ОПАЗВАНЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, поради сходността на двете интервенции коментарите и предложенията ни са напълно идентични като тези по интервенция II.Г.1.

Във връзка с изскването на т. 12.3. дейностите по монтиране на съоръжения за биомаса, слънчеви фотоволтаични преобразуватели, слънчеви топлинни инсталации, геотермални системи се извършват единствено от юридически лица, ангажирали в екипа си лица, притежаващи необходимата професионална квалификация, включени в списъка по чл. 21 на ЗЕВИ, поддържан на интернет страницата на АУЕР: https://www.seea.government.bg/bg/?option=com_grid&gid=14_mg_0&p=34. от 10.1. Условия за допустимост на разходите и избрана система за оценка на обоснованост на разходите

Да отпадне изискването за изпълнители споменатите инсталации, които притежават разрешение за извършване на строителства от трета категория, която включва "изграждане на електрически централи и топлоцентрали с мощност до 25 мегавата", което определение покрива необходимите изисквания и с което отговаря на изискванията на чл. 21 от ЗЕВИ. Информацията може да бъде проверена на страницата на ЦЕНТРАЛЕН ПРОФЕСИОНАЛЕН РЕГИСТЪР НА СТРОИТЕЛЯ - https://register.ksb.bg/.

От името на БАКЕП изпращаме нашите коментари и предложения по публикуваните за обществено обсъждане документи.

Моля да разглеждате долуописаните коментари, относими и за двете процедури (там, където е приложимо).

Общи коментари относно:

Адаптиране на насоките (за кандидатстване и изпълнение), приложенията към тях, както и Системата за електронни услуги (СЕУ) в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) – тъй като приемът и по двете интервенции стартира през настоящата година, но се планира да приключи през месец февруари 2026 г., съгласно ЗВЕРБ всички документи по приема (вкл. приложенията към насоките за кандидатстване) и СЕУ следва да позволяват посочване на стойности в лева и евро до края на 2025 г., а след 01.01.2026 г. – само в евро.

В тази връзка предлагаме:

• Всички оферти и договори да е допустимо да бъдат в евро и при липса на стойност в лева да не се изискват отново;
• Заявлението за подпомагане да бъде в евро;
• Бизнес плана да бъде в евро.

С цел ускоряване на процеса по оценка на заявленията за кандидатстване, предлагаме да се адаптират насоките за кандидатстване, (вкл. Наредба 4 ако се налага) по подобие на процедурите, които се приложиха при приемите по НПВУ, а именно – на етап кандидатстване да се намали максимално броя на изискуемите документи, като част от документите да се изискват само от одобрените кандидати (напр. офертите и договорите). Очаква се да се подадат близо 4 000 проекта по двата приема, а средствата ще са достатъчни за около 1 200 проекта. Напр. при средно два актива от различни доставчици, единият с три оферти, другият с една оферта, ще се разглеждат 16 000 оферти и 8 000 договора. Ако се приложи подхода от НПВУ, тази бройка ще намалее до 8 000 оферти в етапа на оценка. Това показва, че може да се намали три пъти броя на разглежданите документи.

Да отпаднат посещенията на място след подаване на заявленията за кандидатстване по проектите, в които има инвестиции в създаване на трайни насаждения и/или строително монтажни дейности – при подаване на заявките за плащане се предоставят редица документи (вкл. нормативно изискуеми, напр. протоколи за строителството), от които е видна датата, от която стартира изпълнението на инвестициите. Поради това, тези посещения са излишни и ефектът от тях е, че се ангажира административен капацитет от страна на ДФЗ и се забавя изпълнението на проектите с месеци. 

Калкулатор за земеделска техника – когато кандидат е подал заявления за подпомагане за самоходна земеделска техника и по двете интервенции, в калкулатора да се натрупват конските сили и по двата проекта при изчисляване на общият допустим капацитет на земеделската техника.

Бизнес планът с преизчислените от ДФЗ  добиви и цени да стане част от Договора за безвъзмездна помощ. Така, всеки кандидат ще е наясно какви са му задълженията относно показателите за икономическа устойчивост.

Документите за инвестициите за напояване – да отпадне изискването при инвестиции в съществуващи напоителни инсталации кандидатите да предоставят документи за периода 2023-2025 (разрешително за водовземане, договор/документ от НС), в които да са описани имотите, които се напояват. Практиката, а и законодателството не изискват изписване на номера на имот, които ще се напояват и поради тази причина в документите, които вече са издадени  такава информация липсва.

Системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ) и Системата за информация за устойчивостта на земеделските стопанства (СИУЗС) предлагаме в Приложение към условията за кандидатстване тези системи да се опишат, като се опише цялата информация, която земеделските стопани трябва да подават към тях. В момента, това не е известно и стопаните не знаят дали ще могат да поемат ангажимент да подават необходимата информация в тези системи.

Коментари и предложения по Условията за кандидатстване по II.Г.1 и II.Г.1.1

Раздел 2. Определения за целите на настоящия прием

„Определение за земеделска техника – Техника, която се използва за обработка на почвата и прибиране на реколтата, като: трактори, самоходна техника – колесни трактори, верижни трактори, специализирани самоходни машини (силажокомбайни, зърнокомбайни и др.) и друг вид самоходни машини и сменяема прикачна техника, включително и когато те се използват в животновъдните обекти.“

Да се уточни дали навигационните системи, GPS устройства и др., както и дроновете попадат в обхвата на определението за Земеделска техника.

Да се уточни включват ли се в определения максимален размер на допустимите разходи за закупуване на земеделска техника

Раздел 8.1. Критерии за допустимост на кандидатите

„8. За кандидати еднолични търговци за изпълнение на изискванията по т. 1.2 и т. 1.3 се признават и обстоятелствата за физическото лице.

9. За кандидатите еднолични дружества с ограничена отговорност за изпълнение на изискванията по т. 1.2 и т. 1.3  се признават и обстоятелствата за физическото лице, което е едноличен собственик на капитала от учредяването му.

10. За кандидатите еднолични дружества с ограничена отговорност за изпълнение на изискванията по т. 1.2 и т. 1.3се признават и обстоятелствата за едноличен търговец, когато същото физическо лице е собственик на капитала на дружеството от учредяването му.“

Да се разшири допустимостта на ООД/СД и да се включат допълнителни точки:

1. 11.За кандидатите дружества  с ограничена отговорност или събирателни дружества за изпълнение на изискванията по т. 1.2 и т. 1.3  се признават и обстоятелствата за физическите лица, които са собственици на капитала от учредяването им.
2. 12. За кандидатите дружества с ограничена отговорност или събирателни дружества за изпълнение на изискванията по т. 1.2 и т. 1.3  се признават и обстоятелствата за еднолични търговци, когато същите физически лица са собственици на капитала на дружествата от учредяването им.“

Раздел 9.1. Условия за допустимост на дейностите/инвестициите, в т.ч. срок за изпълнение на одобрените заявления за подпомагане

1. „т. 7. Бизнес планът трябва да доказва ефективност и икономическа жизнеспособност, както и подобряване земеделската дейност на кандидата чрез прилагане на планираните инвестиции и дейности за съответния период по т. 6. Кандидатите представят обосновка на заложените добиви и цени в производствената програма, като посочват информация за използваните източници – агропазарна статистика, публична информация от браншови организации, борсови цени, договори, фактури и др. ДФЗ извършва оценка на заложените добиви, съгласно разработена методика“.
   1. Методиката, по която ДФЗ извършва оценка на заложените добиви да стане приложение към документите за кандидатстване.
2. „т. 7.1. Когато кандидатът е подал заявления за подпомагане и по интервенция ІІ.Г.1.1., в което приходите от продажби се формират от едни и същи площи с култури/видове и брой животни, при изчисляването на показателите на бизнес плана се отчитат общо заявените разходи и сумата на субсидията по двете заявления за подпомагане.“
   1. Трябва да се изясни какво означава „едни и същи площи“ и как ще се установява.
   2. При подаване на заявления за подпомагане по двете интервенции са възможни няколко сценария:

• Възможно е да се подадат заявления за подпомагане за едни и същи площи, но с различни инвестиции и тогава е коректно да се отчитат общо заявените разходи и сумата на субсидията по двете заявления за подпомагане
• Възможно е да се подадат заявления за подпомагане за едни и същи площи с еднакви инвестиции (тъй като трудно се преценява къде шансовете за успех са по-добри, част от кандидатите ще подходят по този начин) и тогава също е коректно да се отчитат общо заявените разходи и сумата на субсидията по двете заявления за подпомагане
• Подават се две заявления за обработка на една и съща култура с еднакъв по размер площ (напр. по 500 дка царевица). Но тъй като стопанството обработва общо  1000 дка царевица, то в този случай това не са едни и същи площи и не би следвало  да се отчитат общо заявените разходи и сумата на субсидията по двете заявления за подпомагане
  1. С оглед на гореизложеното и това, че има още хипотези, може би е удачно в бизнес плановете да има допълнителна таблица,  в която да се описват инвестициите, с които се кандидатства по другата интервенция, както и площите и културите за тези инвестиции и дали са същите площи или са допълващи.

1. „10. Данните за броя и вида на животните в стопанството и/или размера на обработваемата земя, посочени в бизнес плана, се доказват към дата на подаване на заявлението за подпомагане чрез:
   1.  

10.2. за вида и броя на отглежданите животни:

а) чрез служебна справка в Регистър животни и пчелини. В случаите, когато броят на отглежданите животни не подлежи на вписване в Регистър животни и пчелини, се взима предвид посоченият в Регистъра капацитет на животновъдния обект, и/или

б) документ за собственост или ползване на земеделска земя и/или друг вид недвижими имоти – само в случаите на заявления за подпомагане за изграждане на нов животновъден обект при започване на нова дейност и/или при разширяване на съществуващата“

 

Считаме, че в този си вид текстът не е коректен и не включва всички добросъвестни и възможни случаи при животновъдството. Например – към дата на подаване на проекта няма зареждане от птици или са налице по-малко животни например крави или овце от допустимите по капацитет на животновъдния обект, като в прогнозните години от бизнес плана се разчита чрез естествен прираст броят да бъде увеличен - инвестицията е разчетена на база потенциалния по-голям брой на животните. Възможен е и вариант, в който в регистриран животновъден обект ще се смени вида на отглежданите животни например от говеда млечно направление се преминава към говеда месодайно направление. Броят на животните е динамичен във всеки един момент и датата на подаване на заявлението за подпомагане не е меродавна – животни се раждат, продават, умират непрекъснато.

Нужно е да се прецизира т. 10.2 например по следния начин

„10.2. за вида и броя на отглежданите животни:

а) чрез служебна справка в Регистър животни и пчелини. В случаите, когато броят на отглежданите животни не подлежи на вписване в Регистър животни и пчелини или в бизнес плана е обосновано увеличение на отглежданите животни, се взима предвид посоченият в Регистъра капацитет на животновъдния обект, и/или

б) документ за собственост или ползване на земеделска земя и/или друг вид недвижими имоти – само в случаите на заявления за подпомагане за изграждане на нов животновъден обект при започване на нова дейност и/или при разширяване на съществуващата и/или при промяна на вида на отглежданите животни в съществуващ животновъден обект“

1. „16. Инвестиции в съществуващи напоителни системи са допустими, при условие че:

16.1. осигуряват най-малко 20 на сто потенциална икономия на вода (ПИВ);

16.2. осигуряват най-малко 20 на сто ПИВ и ефективно намаление на консумацията на вода с не по-малко от 60 на сто от ПИВ, когато се използва вода от водно тяло, определено в по-ниско от добро екологично или количествено състояниев съответния действащ ПУРБ;“

1. Да отпадне изискването за обследване на екологичното състояние. Съгласно чл. 74 от Регламент (ЕС) № 2021/2115 се обследва само количественото състояние на водното тяло, от което се черпи водата.
2. Да се намали от 20% на 10% ПИВ. Предложените от УО 20% са много висока норма, която е трудна за постигане. В предходния програмен период изискването по Регламент беше 15%. Прилагайки нормативно определените норми за напояване, ПИВ на повечето проекти е много малко над 15% (и то в зависимост от хидромелиоративния район по агроклиматичните групи). Съгласно настоящия Регламент (ЕС) № 2021/2115, всяка държава членка определя сама процента икономия. Не е известно в стратегически или нормативен документ в България ПИВ да е определен на 20%. Ако УО иска да стимулира инвестициите в напояването, трябва да намали процента на потенциалната икономия под 15%.

1. „21. В съответствие с раздел Б. „Мерки и условия за изпълнение при прилагането на СПРЗСР“ от Становище по екологична оценка № 5-4/2023 г., с което се съгласува Стратегическият план, достъпно на интернет адрес: https://www.moew.government.bg/bg/stanoviste-po-ekologichna-ocenka-5-4-2... :

21.1. и 21.2 … съгласно цифрови географски данни за разпространението им, представени от Министерство на околната среда и водите (МОСВ) не по-късно от 01.11.2023 г……“

1. Да се посочи линк към посочените цифрови географски данни за извършване на проверки от кандидатите.

Раздел 10.2. Недопустими разходи

1. „19. Разходи за мобилни/преместваеми инсталации за производство и/или съхранение на енергия от ВЕИ .“

1. Съоръжението за Съхранение на енергия (батерия) в повечето случаи е преместваем обект съгласно ЗУТ и за него главните архитекти издават разрешение за поставяне на точно определено място в имота, като се съобразява начин за свързване към електрическата инсталация и отстояния от други обекти и граници на имотите! Да са махне от недопустимите разходи. 

Раздел 11.2. Методика за прилагане на критериите за подбор

1. „1. По Критерий 1.1 приоритет получават заявления за подпомагане, представени от кандидати, за които след служебна проверка в Електронния регистър по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) е установено, че имат сключен действащ договор за контрол и сертификация с контролиращо лице преди 01.01.2025 г. с актуални данни за всички култури/животни за стопанската 2024/2025 г., с които се кандидатства (по група на културите и размер на площите и/или по вид и брой на животните) и същите са описани в Приложение № 3 „Бизнес план - образец“.
2.  

1.2. Допустимите инвестиционни разходи, които се използват едновременно и за дейности, свързани с производство, съхранение и продажба на конвенционални селскостопански култури/животни, не се считат за разходи, насочени към производство на биологични продукти.“

1. Да отпадне точка 1.2., тъй като Критерият за биологично производство е свързан с видовете култури, а не с инвестициите. От друга страна, в земеделското производство е неминуемо използването на едни и същи активи за двете системи на производство, като в Регламент 848 няма ограничения по отношение двойната употреба. Сертификатът за биологично производство е свързан със земята / животните и при стопанства в преход, чиито земи / животни са включени под контрол след 01.01.2025 г. не могат да бъдат ограничени инвестициите за използване!

1. „2. По Критерий 1.2. за присъждане на предимство се извършва служебна проверка в съответния регистър на производители на продукти със защитени наименования за произход, защитени географски указания, храни с традиционно специфичен характер и незадължителния термини за качество планински продукт, вписани по европейските схеми за качество, публикувани в https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/politiki-i-strategi....

2.1. Допустимите инвестиционни разходи, които се използват едновременно и за дейности, свързани с производство, съхранение и продажба на други селскостопански продукти и храни, вкл. суровини за производството им не се считат за разходи, насочени към производство на продукти, вписани по европейските схеми за качество.“

1. Да отпадне точка 2.1., тъй като Критерият за схеми за качество производство е свързан с видовете продукти, а не с инвестициите.

1. „8. За получаване на предимство по критерий 5.2., инвестиции и дейности, които се изпълняват на територията на необлагодетелствани райони и райони с природни и други ограничения са такива, за които са изпълнени едновременно  следните условия:

1. дейностите, включени в заявлението за подпомагане, за които се кандидатства, се изпълняват на територията на населено място, чието землище попада в необлагодетелстван район съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 20 от 2008 г.; изм., бр. 53 от 2011 г.);

2. най-малко 75 на сто от посочената в бизнес плана земя или площ се намира в необлагодетелстван район.“

1. Да се направи изключение от изискването за едновременно изпълнение на двете условия в случаите, в които инвестициите са изцяло насочени към обработка на площите (т.2) и няма инвестиции в населените места (т.1). Това са случаите на проекти със системи за напояване, земеделска техника за обработка на площите. Тези инвестиции са „в полето“, а не „в населените места“ и ако се изпълняват в необлагодетелствани райони (в „полето“, т.е. само условие 2) е редно да получат точки по критерия 
2. Да се уточни, че изчислението на „75 на сто от посочената в бизнес плана земя или площ се намира в необлагодетелстван район“ се извършва въз основа на данни към датата на кандидатстване.
3. Да не се присъждат точки на кандидат, който към датата на кандидатстване няма земи в НР, но обещава да обработва земи в НР.
4. Да се посочи от къде ще се взимат данните за това посочените площи в бизнес плана в кое землище са. Към момента в бизнес плана се посочва общо площта, която ще се обработва като същата може да е съставена от земи в различни землища, някои от които са в НР, други не са в НР. Може би е удачно в табл. 4 в бизнес плана да се въведе колона ЕКАТТЕ на землището.

Раздел 12.1. Общи документи

1. „2. Решение на компетентния орган на кандидата за кандидатстване по реда на настоящите условия - Когато този документ не е представен към датата на подаване на заявлението за подпомагане, кандидатът трябва да го представи най-късно в срока, указан в писмото за отстраняване на несъответствия и нередовности. Не се изисква за ФЛ, ЕТ и ЕООД;“

1. Предлагаме този документ да отпадне.

1. „8. Влязъл в сила административен акт от компетентния орган по околна среда (РИОСВ/МОСВ/БД), издаден по реда на ЗООС и/или ЗБР и ЗВ, с който е оценено, че осъществяването на инвестиционното предложение не води до значително отрицателно въздействие върху околната среда, както и документ за спазване на поставените условия и мерки по т. 21 от Раздел 9.1. „Условия за допустимост на дейностите/инвестициите, в т.ч. срок за изпълнение на одобрените заявления за подпомагане“, издаден от този орган.  - Представя се в случаите, когато издаването на документа се изисква по ЗООС и/или по ЗВ. Когато този документ не е представен към датата на подаване на заявлението за подпомагане, кандидатът трябва да го представи най-късно в срока, указан в писмото за отстраняване на несъответствия и нередовности.;“

1. Предлагаме да отпадне изискването за предоставяне на документ за условията по т.21 от Раздел 9.1., тъй като РИОСВ не издават такъв документ!
2. Да се отбележи изрично, че не се изисква документ от РИОСВ в случай на кандидатстване за земеделска техника, навигационни системи, софтуер, дронове, машини и оборудване, които са в помещенията (в т.ч. за пакетиране, сортиране, измиване), оборудване за животновъдните обекти) и т.н.

Раздел 12.2. Допълнителни документи, доказващи съответствие с приоритет по критериите за оценка

1.  Действащ договор за доставка на суровини с преработвател, вписан в съответния регистър на производители на продукти, вписани по европейските схеми за качество, в едно с приемо-предавателни протоколи и фактури за извършените доставки.

1. Предлагаме за да се удостоверява, че са извършени доставки да се изискват само фактури
2. Да се признават само  фактури с дати преди началото на приема. Така ще се предотвратят „изкуствени условия“ и предоставяне на нереални договори, сключени в периода на прием само за да се получат точки по критерия.

Коментари и предложения по Условията за кандидатстване по интервенция Г.1.1

Раздел 10. Допустими разходи

„1.1.3. материални инвестиции за прилагане на технологиите на прецизно/интелигентно/цифрово земеделие - оптимизиране на почвените обработки, употребата на торове и препарати за растителна защита, прецизно напояване (системи и оборудване, използвани за събиране, обработка и анализ, отдалечен контрол, управление и мониторинг на данни за поливни норми, с изключение на инвестиции в елементи от напоителната инфраструктура), превенция на болести по животните, регенеративно/консервационно земеделие, събиране и анализ на данни за отпадъците, генерирани от земеделското производство, проследяване на емисиите парникови газове в стопанството, като например (неизчерпателен списък): сензори, дронове, изкуствен интелект, сателитни изображения, автоматизация и роботика, вкл. земеделска техника с такива компоненти.“

Да се допълни неизчерпателният списък с:

1. „Автоматизирани/роботизирани системи и съоръжения за подготовка на продукцията за продажба, които се използват за една или комбинация от дейности, свързани с почистването, подготовката за съхранение, съхранението, сортирането, маркирането и опаковането на селскостопански  продукти, вкл. прилежащ към тях софтуер.
2. автоматизирани/роботизирани системи използвани в отделните фази по отглеждане на животни /хранене, доене, поене, почистване, дезинфекция и др./, вкл. прилежащ към тях софтуер.“

Инвестициите в автоматизирани/роботизирани системи за подготовка на продукцията за продажба, а също така и използваните в отделните фази по отглеждане на животни, ще допринесат за опазването на околната среда, като се намалят разходите на суровини, консумираната енергия и отпадъците при изпълнение на основната дейност на стопанствата.

1. По отношение на допустимата „земеделска техника с такива компоненти“ да се направи Приложение, в което да са допустими само активите от Списък на инвестиционни разходи, допринасящи към изпълнение на целите на Инструмента NGEU от Приложение № 1 Към Условия за кандидатстване по прием № BG06RDNP001-4.012 по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Така, за трактори и комбайни ще може да се кандидатства само по II.Г.1. В противен случай, кандидатите за да се „застраховат“ ще подават идентични проекти и по двата приема. Това ще доведе до голямо увеличение на броя подадени проекти и голямо увеличение на размера на инвестициите. Това от своя страна, ще забави много оценката на проектите!

Здравейте,

Във връзка с публикуваните за обществено обсъждане на 16.10.2025 г. условия за кандидатстване  и условия за изпълнение по интервенция II.Г.1.1 - Инвестиции в земеделските стопанства насочени към опазване на компонентите на околната среда, Прием № II/Г/1/1/1 от Стратегическия план за развитие на земеделието в селските райони за периода 2023-2027 г., ДФ „Земеделие“ отправя следните бележки и допълнения:

1. Всички коментари на ДФ "Земеделие" по интервенция II.Г.1 (когато са приложими), следва да бъдат взети под внимание и по интервенция II.Г.1.1.
2. Предвид изискването на т. 21 от Раздел 9.1 от УК, в раздел 12.1. Общи документи следва да бъде добавен документът „Договор с развъдна асоциация за отглеждане и развъждане на животни от местни (автохтонни) породи“.
3. В т. 1.1.5 от Раздел 10 като допустим разход е посочено “изграждане на сгради”. С цел по-голяма яснота е необходимо да се посочи, че тези сгради са различни от посочените по т. 1.1.2 от същия раздел животновъдни обекти.
4. В т. 2 от Раздел 10.1, “ПИИ” да се замени със “заявлението за подпомагане”.
5. В Раздел 11.2 "Методика за прилагане на критериите за подбор": Текстът в т. 12.1. “Това условие не се отнася за критерий 3.1 за кандидати - земеделски стопани, тъй като оценката се основава на данни от минали периоди, критерий 4.1., при спазване на изискванията по т. 5.2.2 от Раздел А от Условията за изпълнение и за критерий 4.5.” да придобие следната редакция: “Това условие не се отнася за критерий 3.1 за кандидати - земеделски стопани, тъй като оценката се основава на данни от минали периоди, критерий 4.1., при спазване на изискванията по т. 5.2.3 от Раздел А от Условията за изпълнение и за критерий 4.5.”
6. В Раздел А. Техническо изпълнение на заявленията за подпомагане от Условията за изпълнение: Текстът в т. 2.1. „Бенефициентът се задължава да започне реалното изпълнение на одобрения проект в срок не по-дълъг от девет месеца от сключване на административния договор, за което да уведоми Фонда, като представи надлежни доказателства за това в същия срок. Когато до изтичането на срока по изр. първо Бенефициентът представи на Фонда надлежни документи, пряко свързани с изпълнението, от които е видно, че е извършил или извършва реални действия и започването на изпълнението е предстоящо. Този срок може да бъде удължен по преценка на Фонда, но с не повече от три месеца.“ да отпадне поради следните причини: Подобно изискване не е заложено в Стратегическия план и в европейското законодателство за прилагането му, включително в нито един от приложимите регламенти. Посоченото условие липсва и като задължение по Наредба № 4 от 2024 г. за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административни договори, за налагане на административни санкции за интервенциите по чл. 73, 74, 75, чл. 77, параграф 1, букви „а“, „в“–„е“ и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, за условията и реда за изплащане, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, и за оттегляне на изплатената финансова помощ за интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 и 78 от същия регламент (наричана по нататък Наредба № 4 от 2024 г.), следователно законодателят е преценил, че то е ирелевантно за интервенциите по СПРЗСР. В тази връзка, следва да се отбележи, че към никоя друга интервенция не е предвидено задължение за бенефициента да започне реалното изпълнение на одобреното заявление за подпомагане в определен срок след сключване на административния договор. Посоченото води до необоснован, нееднотипен подход, спрямо бенефициентите по плана. Посоченото задължение за започване на изпълнението в определен срок беше заложено по всички мерки от ПРСР 2014-2020 г., но въпреки неговото спазване, част от бенефициентите отново не успяваха да приключат успешно проектите си и да подадат искания за окончателно плащане. Във връзка с гореизложеното, беше извършен обстоен анализ от страна на Държавен Фонд “Земеделие” по отношение на прилагането и контрола на това изискване, като беше установено, че спазването му не носи полза за проследяване реализацията на проектите. Посоченото се потвърждавана от данните от анализ, които сочат, че над 65% от проектите по мярка 4 от ПРСР 2014-2020 г., които са прекратени поради неподадени искания за плащане са били стартирали надлежно. Създават се допълнителни затруднения в случаите, когато се забавят доставките или осъществяването на дейностите по вина на доставчиците или се налага промяна на част от одобрената инвестиция, установена в процеса на изпълнението й. Основните затруднения при спазването на задължението са при забавяне осигуряването на кредитиране, което става причина и за предсрочното погасяване на възможностите за изпълнение на вече обработените и одобрени проекти. Подготовката на документите за удостоверяване изпълнението на изискването и тяхната обработка, допринася за създаване на ненужна тежест, както за бенефициентите, така и за администрацията.

 

Предложения:

1. Да отпадне от документите за плащане изискването за предоставяне на платежно за застраховки.

Обосновка: Застраховките не са част от изискуемите документи към исканията за плащане.

 

1. Да има ясна дефиниция на понятието „прогнозна година“ – дали се отнася за период след частично изпълнение, пълно изпълнение или след изплащане на помощта.

Обосновка: Липсата на точна дефиниция води до нееднакво тълкуване от кандидатите и експертите, което създава несъответствия в бизнес плановете и финансовите анализи. Яснотата ще осигури еднакво прилагане на правилата и ще предотврати последващи забележки при оценка и контрол.

 

1. Да отпадне изискването за включване на „предходната година“ в бизнес плана.

Обосновка: Данните от предходната година не влияят на финансовите показатели, които са обект на оценка, а само натоварват документацията. Тази информация няма аналитична стойност за прогнозния период и може да се изключи без риск за целостта на финансовия анализ.

 

1. Банковите извлечения да не се изисква да бъдат заверявани от банката.

Обосновка: Всички електронни банкови извлечения съдържат уникален референтен номер и са официален документ, признат от НАП и БНБ. Заверяването от банка е ненужно дублиране, което затруднява и оскъпява процеса.

 

1. Да се коригира формулярът на справката в Excel към декларацията за ЗМСП – при добавяне на допълнителни редове (например при повече от 5 свързани предприятия) системата да позволява въвеждане на данни в оранжевите полета.

Обосновка: В момента техническото ограничение прави невъзможно въвеждането на пълните данни, което може да доведе до непълна декларация и грешки при подаване. Промяната ще осигури пълнота и коректност на информацията.

 

1. В таблицата на разходите, която се прави при отчитане на проектите, в падащото меню на застрахователите, да се промени „Медика 21“ на „Застрахователна компания Аксиом АД“.

Обосновка: Посоченото наименование не съответства на актуалната регистрация на дружеството в Търговския регистър. Корекцията ще предотврати грешки при избор на контрагент и ще осигури точност на данните.

1. Да се оправи поредността на инвестициите, при въвеждане в СЕУ – първият ред, който се попълва, да стои най-отгоре, а не да отива най-отдолу.

Обосновка: Настоящата подредба затруднява проследяването и проверката на въведените инвестиции. Логично е първият попълнен ред да бъде най-горе в списъка, за да се запази последователността и да се избегнат грешки при въвеждане и преглед на информацията.

СБПБ

От името на СДРУЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА БИОПРОДУКТИ /СБПБ/ представям предложение с малко допълнение в частта: II.Г.1 - ИНВЕСТИЦИИ В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА ПРИЕМ № II/Г/1/0/1
7.1. Критерии за допустимост на кандидатите
1. Кандидатите земеделски стопани към датата на подаване на заявлението за подпомагане трябва да отговарят на следните условия:
1.1. да са физически лица или да са юридически лица, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, Закона за вероизповеданията или създадени по Закона за Селскостопанската академия.;
1.2. да са регистрирани като земеделски стопани по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители от най – малко 24 месеца преди кандидатстването за подпомагане и да не са прекратявали своята дейност в този период; Предлагаме да се добави: „с изключение на бенефициерите(кандидатите) по II.Д.1и Д2“
Както и в частта: II.Г.1.1 - ИНВЕСТИЦИИ В ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА НАСОЧЕНИ КЪМ ОПАЗВАНЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПРИЕМ № II/Г/1/1/1
7.1. Критерии за допустимост на кандидатите
1. Кандидатите земеделски стопани към датата на подаване на заявлението за подпомагане трябва да отговарят на следните условия:
1.1. да са физически лица или да са юридически лица, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, Закона за вероизповеданията или създадени по Закона за Селскостопанската академия;
1.2. да са регистрирани като земеделски стопани по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители от най – малко 24 месеца преди кандидатстването за подпомагане и да не са прекратявали своята дейност в този период; Предлагаме да се добави: „с изключение на бенефициерите(кандидатите) по II.Д.1 и Д.2“
Кратки мотиви за горните допълнения:
Навсякъде в СП(стратегическият план) е записано, а и постоянно се дакларира от управляващите и администрацията, че приоритет са Младите Земеделски Стопани, а тук автоматично се изключва цяла една група, за която по друга Интервенция е заложено ограничение кандидатите да не са регистрирани като Земеделски Стопани повече от 24 месеца. Ето защо смятам за справедливо, а и е звучи като уточнение да се включи това допълнение: „с изключение на бенефициерите(кандидатите) по II.Д.1 и Д.2“
И по двете позиции
· II.Г.1 - Инвестиции в земеделските стопанства;
· II.Г.1.1. - Инвестиции в земеделските стопанства насочени към опазване на компонентите на околната среда,
Което да се отнася само и единственно за кандидатите по Интервенция II.Д.1 и Д2 когато става дума за Подпомагане Млади Земеделски Стопани.
В сайта www.sp2023.bg в описанието на Интервенциите Г.1 и Г.1.1 също е записано, че ще се дава приоритет на Навлизанато на Млади Фермери. Какъв по-подходящ начин да се стимулира навлизането на млади фермери, именно от това да ги включим да бъдат допустими по тази мярка, вместо респективно „да им отрежем крилата“ до следващият прием след 5 или 7 години, каквото представлява заложената рестрикция, ако не бъде изрично уточнено, а това може да се направи с допълнението, което от СБПБ Ви предлагаме.
https://www.sp2023.bg/index.php/bg/intervencii/ii-i-2-profesionalno-obuc...
https://www.sp2023.bg/index.php/bg/intervencii/ii-i-2-profesionalno-obuc...
Надяваме се да споделяте мотивите ни, за да се приеме това това допълнение.

Уважаеми представители на УО,

Сдружаването е кауза и дългосрочен процес на изграждане на доверие между ЗС. Сдружаването има за цел да стабилизира доходите на членовете ЗС, подпомогне тяхното оцеляване и осигури пазарна сила, която е жизненоважна в постоянните кризи, в които се намира българското земеделие. Кризи, които се очаква дори да се задълбочават в предстоящите години, поради обявеното намаляване на бюджета за земеделие в следващия програмен период, достъп до европейския пазар на земеделска продукция от трети държави, все по-интензивни климатични предизвикателства и др. В качените две интервенции за публично обсъждане съществува възможност за колективни инвестиции на ниво земеделско стопанство, които да насърчат и укрепят ГОП в различни сектори. За този вид проекти е важно да се отбележи, че интензитета на подпомагане е 65%, което е с само 5% повече от индивидуални проекти на ЗС в чувствителни сектори – 60% . Участие в колективен проект съгласно процента притежавани дялове в ГОП отнема от индивидуалния разполагаем лимит на членуващия ЗС, което изправя членовете пред избор дали да правят индивидуален или колективен проект. Видно от предходните приеми изборът е винаги в посока индивидуален проект /по представени данни колективните проекти са под 1% от общия брой проекти/. В същото време ГОП по своята същност не реализират оперативна печалба, а подкрепят повишаване на печалбата на своите ленове, чрез препродажба на земеделската продукция през малки маржове или работят с посредничество в сектор мляко и месо. Нееднократно е коментирано, че голяма част от останалите критерии са неприложими за проекти на ГОП, което създава неравнопоставеност

С цел насърчаване на жизнено важното за българското и европейско земеделие сдружаване отправям следното предложение, което да даде шанс на проекти на ГОП да съберат достатъчно точки като приоритет, за да получат достъп до финансирани.:

Тълкуването на критерий 4.1 да се разреши като се вземе предвид оперативната печалба на членовете на ГОП от последните три завършени финансови години (2022, 2023 и 2024 г.). В този случай ако членовете на групата/организацията нямат реализирани печалби няма да има значение дали кандидатстват с колективен или индивидуален проект. И подкрепата на такива проекти ще гарантира жизненост и възможност за тяхното финансиране.