Интервенция II.Д.1. „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ - втори прием

Защо кориандъра е изключен от приоритетните култури? Сега има пазар за този вид продукция , искате хората реално да работят и развиват , кориандъра е стока , която има търсене.

Каква е причината сладката царевица да бъде изключена от приложение 4 Списък на приритетен сектор и има ли някакъв шанс да се включи в приоритетните култури след общественото обсъждане ?

Уважаеми дами и господа,

Предлагам на Вашето внимание Предложение за включване на сладката царевица в списъка с приоритетни култури

Относно: Проект на Условия за кандидатстване по интервенция II.Д.1 „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ – втори прием

Уважаеми госпожи и господа,

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Условия за кандидатстване по интервенция II.Д.1 „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ предлагаме сладката царевица да бъде включена отново в Списъка с приоритетни култури, както беше при предходния прием по интервенцията.

Считаме, че отпадането на сладката царевица от приоритетните култури не отчита в достатъчна степен спецификата на нейното производство и икономическото ѝ значение като зеленчукова култура, както и необходимостта от насърчаване на младите земеделски стопани към производства с по-висока добавена стойност и възможност за реализация както на пресния пазар, така и в преработвателната промишленост.

1. Сладката царевица е зеленчукова култура, а не обикновена зърнено-житна царевица

Сладката царевица има съществено различно предназначение, технология на производство, начин на прибиране и пазарна реализация от царевицата за зърно. Националната статистика също я отчита в групата на зеленчуците. В статистическата класификация на НСИ сладката царевица е включена сред „други плодни зеленчуци“, наред с тиквички, тикви, бамя и др.

Следователно подкрепата за нейното производство следва да бъде разглеждана в контекста на политиката за насърчаване на българското зеленчукопроизводство, а не като подкрепа за масова полска култура.

2. Официалните данни показват ограничен мащаб на българското производство

По данни на Министерството на земеделието и храните през 2023 г. сладка царевица е реколтирана от 649 ха, като са произведени 4 907 тона при среден добив 7 561 кг/ха.

През 2024 г. реколтираните площи се увеличават до 784 ха, но произведеното количество намалява до 4 122 тона, а средният добив спада до 5 258 кг/ха. Това означава увеличение на площите с около 20,8%, но едновременно с това спад на производството с 16% и спад на средния добив с приблизително 30,5%.

Тези данни са особено показателни – интерес към културата има и площите нарастват, но производството остава сравнително ограничено и е чувствително към производствените условия. Именно при такъв тип производство насърчаването на млади стопани и инвестициите в модерни технологии, напояване и механизация могат да имат съществен ефект.

3. Производството остава малко като абсолютен размер

За сравнение с историческите данни, през 2007 г. сладката царевица е заемала едва 190 ха, през 2015 г. – 484 ха, през 2016 г. – 574 ха, през 2017 г. – 491 ха, а през 2018 г. – 472 ха.

Достигането на 784 ха през 2024 г. показва развитие на сектора, но дори при този ръст става въпрос за под 8 хил. декара в цялата страна. Следователно сладката царевица не представлява масово екстензивно производство, при което приоритетното подпомагане би могло да доведе до прекомерно насочване на средства към големи площи. Напротив – това е сравнително малък специализиран сектор на зеленчукопроизводството, подходящ и за развитие от млади земеделски стопани.

4. Културата изисква по-интензивна технология и създава предпоставки за по-висока добавена стойност

За разлика от царевицата за зърно, сладката царевица се прибира в технологична зрялост и има изключително кратък оптимален период за реколтиране. Според агротехническата информация за културата периодът за прибиране с оптимално качество може да бъде само 3–5 дни, а производството е най-подходящо при поливни условия. Културата може да бъде предназначена както за пресния пазар, така и за консервиране и замразяване.

Това предполага по-висока степен на организация на производството, необходимост от напояване, своевременно прибиране, сортиране, охлаждане и бърза реализация на продукцията. Същевременно се създават възможности за последваща преработка и производство на продукти с по-висока добавена стойност.

5. Налице е потенциал за пазарна реализация, включително за износ

Последните официални оперативни данни на МЗХ са особено показателни. При сравнението на външната търговия през януари–октомври 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. Министерството отчита многократен ръст на износа на сладка царевица.

Това е допълнителен аргумент, че културата има пазарен потенциал и че подпомагането на навлизането на млади производители в този сектор би могло да допринесе не само за местното производство, но и за увеличаване на пазарно ориентираното и експортно производство.

6. Включването на сладката царевица съответства на целите на интервенция II.Д.1

Една от основните цели на интервенцията е създаването на жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства, привличането и задържането на млади хора в земеделието и насърчаването на икономическото развитие на селските райони.

Сладката царевица е подходяща именно за този тип стопанства, тъй като позволява специализирано и пазарно ориентирано производство, възможности за директни продажби, доставки към търговски вериги и преработватели, както и последваща преработка чрез замразяване и консервиране.

Не на последно място, сладката царевица беше включена сред приоритетните култури при предходния прием по същата интервенция. При наличие на официални данни за увеличение на площите, продължаващо сравнително ограничено национално производство и данни за нарастваща експортна реализация, считаме, че е необходимо да бъдат изложени обективни секторни основания, ако тази култура вече не се счита за приоритетна.

Предвид гореизложеното предлагаме сладката царевица да бъде включена в Приложението „Списък с приоритетни култури и животни“ към Условията за кандидатстване по втория прием на интервенция II.Д.1.

Включването ѝ би осигурило последователност спрямо предходния прием и би стимулирало младите земеделски стопани да развиват специализирано зеленчукопроизводство с потенциал за по-висока добавена стойност, преработка и пазарна реализация.

Уважаеми дами и господа,

Предлагам на Вашето внимание 

Предложение за включване на кориандър (Coriandrum sativum L.) в Списъка с приоритетни култури по интервенция II.Д.1 „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ – втори прием

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Условия за кандидатстване по интервенция II.Д.1 „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ предлагаме кориандърът (Coriandrum sativum L.) да бъде включен в Списъка с приоритетни култури.

Считаме, че включването на кориандъра е обосновано от значението на културата за българското растениевъдство, силно изразената регионална специализация на производството, възможностите за пазарна реализация и създаване на добавена стойност, както и необходимостта от насърчаване на младите земеделски стопани да развиват специализирани и икономически жизнеспособни производства.

1. Кориандърът е традиционна за България специализирана култура

Кориандърът се отглежда в България от десетилетия и заема устойчиво място в структурата на полските култури. Същевременно неговото предназначение и икономически профил съществено се различават от тези на основните масови зърнено-житни и маслодайни култури.

Кориандърът намира приложение като подправка и суровина за хранително-вкусовата промишленост, а съдържащото се в плодовете етерично масло позволява използването му и като суровина за производства с по-висока добавена стойност.

Именно поради този специфичен профил считаме, че кориандърът следва да бъде разглеждан наред с останалите специализирани етеричномаслени и медицински култури при определянето на приоритетните производства.

2. Кориандърът има значимо място в българското растениевъдство

Последните окончателни данни на Министерството на земеделието и храните за реколта 2024 г. показват, че в България са реколтирани 22 751 ха кориандър, от които са произведени 24 173 тона продукция, при среден добив 1 063 кг/ха.

Тези показатели показват, че кориандърът не е маргинална или експериментална култура, а производство със значим мащаб и установена производствена база в страната.

Същевременно мащабът му остава несъпоставимо по-малък от този на основните полски култури, което го определя като специализирано производство, за чието запазване и развитие е важно да бъдат създадени стимули за навлизане на ново поколение земеделски производители.

3. Актуалните статистически данни показват запазен интерес към културата, но и чувствителност на производството

По последни официални данни на Министерството на земеделието и храните през 2024 г. в България са реколтирани 22 751 ха кориандър, при 21 370 ха през 2023 г., което представлява увеличение на реколтираните площи с приблизително 6,5%.

Нарастването на площите показва, че съществува реален и продължаващ интерес на земеделските производители към отглеждането на кориандър.

В същото време увеличението на площите не е довело до увеличение на произведената продукция. През 2023 г. производството е 26 942 тона, докато през 2024 г. намалява до 24 173 тона, или с приблизително 10,3%.

Средният добив също се понижава – от около 1,26 т/ха през 2023 г. до 1,06 т/ха през 2024 г., което представлява спад от приблизително 15,9%.

Следователно актуалните данни показват едновременно запазен производствен интерес и значителна чувствителност на добивите. Това е допълнителен аргумент за насърчаване на технологичното обновяване, въвеждането на съвременни производствени практики и привличането на млади земеделски стопани към отглеждането на културата.

4. Кориандърът има изключително силно регионално значение

Особено показателно е регионалното разпределение на производството.

От общо 22 751 ха реколтирани площи с кориандър в България през 2024 г., 20 621 ха са разположени в Югоизточния район. Това представлява над 90% от всички реколтирани площи с кориандър в страната.

Регионалната концентрация е още по-видима при произведената продукция. От общо 24 173 тона кориандър за страната, 21 995 тона са произведени в Югоизточния район, или приблизително 91% от националното производство.

Тези данни показват, че кориандърът има ясно изразено значение за специализацията на земеделските стопанства в определени райони на България. Поради това насърчаването на млади земеделски стопани, които развиват такова производство, би имало не само секторен, но и конкретен регионален ефект, включително за запазване на земеделската дейност и икономическата активност в селските райони.

5. Кориандърът има потенциал за създаване на по-висока добавена стойност

Стопанската реализация на кориандъра не се изчерпва с първичното земеделско производство.

Получената продукция позволява последващи операции като почистване, сушене, калибриране, сортиране, съхранение и пакетиране. Кориандърът намира приложение в хранително-вкусовата промишленост, а съдържащото се в него етерично масло създава възможности за допълнителна преработка.

Това позволява изграждането на стопанства, които не са ориентирани единствено към увеличаване на обработваните площи, а към подобряване на качеството, пазарната реализация и добавената стойност на произведената продукция.

Именно подобен модел на развитие е особено подходящ за младите земеделски стопани, които чрез стартовата помощ следва да изградят устойчиви и икономически жизнеспособни стопанства.

6. Налице е логическа връзка с други етеричномаслени и медицински култури, които се разглеждат като приоритетни

Кориандърът има сходен производствен и икономически профил с редица други етеричномаслени и медицински култури.

При общественото обсъждане на интервенция II.Г.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ вече е поставен въпросът за включването на кориандъра сред приоритетните чувствителни култури именно поради съпоставимостта му с включените кимион, анасон, чубрица, босилек, риган, мащерка, салвия и други етеричномаслени и медицински култури.

Считаме, че е необходимо да има последователност при определянето на приоритетните производства в различните интервенции от Стратегическия план. Когато се предоставя приоритет на други култури със сходно предназначение и икономически профил, изключването на кориандъра следва да бъде обосновано с обективни секторни и статистически показатели.

7. Включването на кориандъра съответства на целите на интервенцията за подкрепа на младите земеделски стопани

Основната цел на стартовата помощ не следва да бъде единствено създаването на нови земеделски стопанства, а създаването на икономически жизнеспособни, устойчиви и пазарно ориентирани стопанства, които да продължат дейността си и след приключване на периода на подпомагане.

Кориандърът предоставя възможност за развитие именно на такъв тип специализирано производство. Налице са значими площи и установена производствена база, възможности за последваща обработка и преработка на продукцията и ясно изразена регионална специализация.

Насърчаването на млади земеделски стопани да навлизат и да се развиват в подобни производства би подпомогнало поколенческото обновяване в сектора и би създало предпоставки за запазване и развитие на производствения потенциал в районите, в които кориандърът има традиционно значение.

8. Необходимо е при определянето на приоритетните култури да се използват обективни и актуални показатели

Считаме, че при определянето на приоритетните култури следва да бъдат отчитани не само абсолютният размер на площите, но и икономическата специфика на производството, регионалното му значение, възможностите за пазарна реализация и преработка, потенциалът за създаване на добавена стойност, динамиката на производството и необходимостта от поколенческо обновяване на земеделските производители.

Актуалните официални данни за 2024 г. показват, че кориандърът отговаря на значителна част от тези характеристики – 22 751 ха реколтирани площи, 24 173 тона произведена продукция и над 90% концентрация на площите в Югоизточния район на страната.

Наред с това спадът на средния добив с приблизително 15,9% само за една година, при едновременно увеличение на реколтираните площи, показва необходимост от подобряване на технологичната и икономическата устойчивост на производството.

Предложение

Предвид гореизложеното предлагаме кориандърът (Coriandrum sativum L.) да бъде включен в Приложение № 4 „Списък с приоритетни култури и животни“ към Условията за кандидатстване по втория прием на интервенция II.Д.1 „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“, в групата на етеричномаслените и медицинските култури.

Включването на кориандъра би насърчило навлизането на млади земеделски стопани в традиционно и специализирано за България производство, което има значима производствена база, силно изразено регионално значение и потенциал за последваща преработка и създаване на по-висока добавена стойност.

Считаме също, че ако кориандърът не бъде включен сред приоритетните култури, е целесъобразно в окончателните Условия за кандидатстване или в справката за отразяване на постъпилите предложения да бъдат посочени конкретните обективни, секторни и статистически основания за неговото изключване, особено предвид актуалните данни за мащаба и регионалното значение на производството и включването сред приоритетните на други култури със сходен производствен и икономически профил.

Уважаеми дами и господа,

Предлагам на Вапето внимание настоящето предложение:

Предложение за промяна на изискването за представяне на документ за собственост/ползване на животновъдни сгради и помещения

Предлагаме изискването за представяне на документ по т. 5 от ПРИЛОЖЕНИ ОБЩИ ДОКУМЕНТИ да бъде изменено, като за животновъдните обекти, регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), се предостави възможност кандидатът да докаже правното си основание или върху животновъдната сграда/помещение, или върху поземления имот, върху който е регистриран животновъдният обект.

Предлагаме текстът да бъде изменен в следния смисъл:

„Документ за собственост или ползване на животновъдните сгради и помещения ИЛИ документ за собственост или ползване на поземления имот, върху който е регистриран животновъдният обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и документ за собственост или ползване на земята, върху която са разположени пчелините (в случай на пчеларство).“

Останалите изисквания относно срока на действие и вписването на документите за ползване могат да бъдат запазени.

Мотиви:

Считаме, че настоящото изискване за представяне на документ за собственост или ползване конкретно на „животновъдните сгради и помещения“ не отчита спецификата на животновъдната дейност и създава необоснована пречка пред млади земеделски стопани, които реално отглеждат животни в надлежно регистрирани животновъдни обекти.

Проблемът не се отнася само до пасищното животновъдство или до определен вид животни. В практиката животни се отглеждат в животновъдни обекти, в които се използват различни леки, временни или други постройки, навеси и съоръжения, които не са самостоятелно отразени като сгради в кадастралната карта и в документите за собственост на имота. Същевременно животновъдният обект може да е надлежно регистриран по реда на чл. 137 от ЗВД и в него реално да се отглеждат регистрирани животни.

Особено съществено е, че действащата нормативна уредба сама поставя ограничения пред изграждането на животновъдни сгради върху земеделска земя.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, при имоти с площ до 10 дка без промяна на предназначението се допуска изграждането на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, включително помещение за обитаване в тях.

В тази хипотеза Наредба № 19 не предвижда възможност за изграждане на сгради за отглеждане на животни.

Едва за имоти с площ над 10 дка чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 19 изрично допуска изграждането без промяна на предназначението на „селскостопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на животни“. За тези случаи сградите и постройките се разполагат в част от имота, определена с подробен устройствен план – план за застрояване.

Следователно при земеделски имот с площ до 10 дка младият земеделски стопанин не разполага по този ред с възможност да изгради животновъдна сграда за отглеждане на животни без промяна на предназначението на земята, докато едновременно с това проектът на Условията за кандидатстване изисква от него да представи документ за собственост или ползване именно на животновъдна сграда или помещение.

Така се създава несъответствие между реалните и нормативно допустимите форми за организиране на животновъдната дейност и документите, които се изискват за достъп до стартовата помощ.

Това изискване е особено непропорционално именно по интервенция „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани“.

По своята същност интервенцията е предназначена за млади земеделски стопани, които се намират в началния етап от развитието на своето стопанство. Не е обосновано достъпът до стартовата помощ да бъде поставян в зависимост от предварителното наличие на самостоятелна и документално отразена животновъдна сграда, когато кандидатът вече разполага с регистриран животновъден обект, валидно правно основание за ползване на имота и реално отглеждани и регистрирани животни.

На практика младият животновъд може да се окаже в следната ситуация: разполага с правно основание за земеделския имот; животновъдният му обект е регистриран по чл. 137 от ЗВД; животните се отглеждат и са регистрирани в този обект; компетентните ветеринарномедицински органи са допуснали регистрацията и функционирането на животновъдния обект, но кандидатът не може да изпълни изискването на интервенцията единствено защото върху имота няма отделна сграда, която да е индивидуализирана в кадастралните и имотните документи като животновъдна сграда или помещение.

Това води до парадокс – съществуването и функционирането на животновъдния обект се признава от компетентния държавен орган по реда на ЗВД, но за целите на стартовата помощ същият обект може да се окаже недостатъчен поради липсата на отделно документално отразена сграда.

Проблемът не е само хипотетичен. Изискването за доказване на правно основание конкретно върху животновъдните сгради и помещения създаде съществени затруднения и при предходния прием и възпрепятства потенциални кандидати, които реално осъществяват животновъдна дейност в регистрирани животновъдни обекти, но не разполагат с отделно документално отразени животновъдни сгради.

Считаме, че целта на изискването – да се гарантира, че кандидатът има устойчиво правно основание да осъществява животновъдната дейност на съответното място – може да бъде постигната напълно чрез представянето на:

1. доказателство за регистрация на животновъдния обект по реда на чл. 137 от ЗВД; и

2. документ за собственост или ползване на поземления имот, върху който именно този животновъден обект е регистриран, със съответния изискуем срок на действие.

По този начин няма да бъде намален контролът върху кандидатите. Напротив, ще съществува пряка и проверима връзка между кандидата, поземления имот, регистрирания животновъден обект и животните, които се отглеждат в него.

Не се предлага да бъде допустим произволен земеделски имот. Документът за собственост или ползване следва да се отнася точно за поземления имот, върху който е регистриран конкретният животновъден обект по чл. 137 от ЗВД.

Следва да бъде отчетено и че в самите Условия за кандидатстване подобен принцип вече е възприет по отношение на пчеларството, при което е допустимо да се представи документ за собственост или ползване на земята, върху която са разположени пчелините. Считаме, че няма обективна причина аналогична възможност да не бъде предоставена и на останалите животновъди, когато местоположението на животновъдния обект е установимо и проверимо чрез регистрацията му по чл. 137 от ЗВД.

Предложението е приложимо за всички видове животни и независимо от технологията на отглеждането им. То не следва да бъде ограничавано само до пасищно или оборно-пасищно отглеждане, тъй като необходимостта от използване на леки, временни или други постройки и съоръжения, които не са самостоятелно отразени като сгради в кадастралните документи, съществува и при други форми на животновъдство.

Поради изложеното предлагаме Условията за кандидатстване да бъдат изменени, като за всички животновъдни обекти, регистрирани по реда на чл. 137 от ЗВД, се даде възможност правното основание да бъде доказвано алтернативно – чрез документ за собственост или ползване на животновъдната сграда/помещение ИЛИ чрез документ за собственост или ползване на поземления имот, върху който е регистриран животновъдният обект.

Считаме, че тази промяна ще отстрани една непропорционална административна пречка пред младите животновъди, без да намалява контрола върху реалността и устойчивостта на подпомаганите стопанства, и ще съответства в значително по-голяма степен на основната цел на интервенцията – реално подпомагане на установяването и развитието на млади земеделски стопани.

Здравейте, Имам запитване относно условията за кандидатстване за стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство. Във условията за кандидатстване изрично пише, че лице което е било регистриране като земеделски производител не може да бъде удобрено обаче аз съм бил регистриран за много кратък период от време без да съм извършвал никаква дейност преди около 6-7 години. От 1-2 години съм се насочил към земеделието като основна професия за това искам да попитам дали може да се направи някакво изключение за моя случай. Искам да кандидатсвам и искам да се развивам в земеделието и това би ми помогнало много. 

Уважаеми дами и господа,

Предлагам на Вапето внимание настоящето предложение:

Крайният срок за подаване на заявления за подпомагане да бъде удължен от 02.11.2026 г. на 02.12.2026 г.

МОТИВИ:

1. Периодът съвпада с началото на новата стопанска година и с регистрацията на земеделските стопани.

Един от основните критерии за допустимост е кандидатът да е регистриран земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г., като данните за засетите и предстоящите за засяване култури в заявлението трябва да съответстват на данните в регистъра. Новата стопанска година започва на 1 октомври и именно тогава стартира и регистрацията, съответно пререгистрацията на земеделските стопани. През първите седмици на октомври общинските служби по земеделие обработват пиков обем анкетни карти, а издаването на актуална регистрационна карта отнема време. На практика значителна част от потенциалните кандидати няма да разполагат с актуална регистрация в първата половина от предложения едномесечен период.

2. Документите, свързани със споразуменията за масиви, не са налични в началото на приема.

Когато земята се ползва на база споразумение за масиви по чл. 37в от ЗСПЗЗ, кандидатът трябва да докаже съответствие с изискването за собствени и/или наети имоти в същия размер. Заповедите за разпределение на масивите за ползване на практика се издават и обявяват в средата на октомври, а след това следват срокове за плащане и за обжалване. При краен срок 2 ноември на кандидатите остават под две седмици, за да получат документите, да ги съобразят с бизнес плана и да подадат заявление. Това поставя в неравностойно положение стопаните, които ползват земя чрез споразумения за масиви.

3. Периодът за създаване на трайни насаждения започва на 1 ноември.

Съгласно самите Условия за кандидатстване допустимият период за създаване на овощни трайни насаждения е от 1 ноември до 14 април. При краен срок 2 ноември кандидатите, които формират или увеличават икономическия размер на стопанството с трайни насаждения, нямат никаква реална възможност да извършат засаждането и да го заявят. Освен това доставката на посадъчен материал от лицензирани разсадници изисква предварителни заявки и срокове, които не могат да бъдат покрити в рамките на един месец. Удължаването до 2 декември дава поне един пълен месец от допустимия период за засаждане и изравнява възможностите на този тип стопанства с останалите.

4. Документите за правно основание изискват вписване и регистрация.

Договорите за наем и аренда с минимален срок от 5 години подлежат на вписване в службата по вписванията към районния съд и на регистрация в общинската служба по земеделие. Тези процедури отнемат седмици и се извършват точно в най-натоварения за службите период. Същото се отнася и за регистрацията на животновъден обект по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за кандидатите с животновъдна дейност.

5. Изисква се лично подаване с квалифициран електронен подпис.

Заявлението се подава през СЕУ единствено с КЕП на самия кандидат, като упълномощаване не се допуска. Кандидатите са физически лица и микропредприятия, голяма част от които за първи път се сблъскват с тази процедура. Регистрацията в СЕУ и издаването на КЕП изискват допълнително технологично време, което при едномесечен срок реално се отнема от подготовката на документите.

6. Периодът съвпада с пика на есенните полски дейности.

Октомври е месецът на есенната сеитба и на прибирането на част от реколтата. Изискването кандидатите да подготвят петгодишен бизнес план, да съберат документи от няколко институции и да преминат през регистрационни процедури точно в този период е обективно затруднително за действащи стопани.

7. Удължаването не засяга бюджета и графика на администрацията.

Предложението не води до промяна в бюджета на приема, нито до забавяне на оценката, тъй като разглеждането на заявленията започва след изтичане на срока за прием. За сметка на това по-дългият период ще доведе до подаване на по-качествено подготвени заявления, ще намали броя на уведомленията за отстраняване на нередовности и съответно ще облекчи административната тежест за ДФ „Земеделие“.

С оглед на изложеното, моля предложението да бъде взето предвид при утвърждаването на окончателната заповед.

Уважаеми дами и господа,
Прочетох проекта на заповед, с който приемът се определя от 02.10.2026 г. до 02.11.2026 г. Правя следното предложение:
Приемът да бъде удължен до 02.12.2026 г.
Причината е конкретна и се отнася до всички нас, които залагаме на трайни насаждения:
Приемът свършва точно когато засаждането започва.
В самите Условия за кандидатстване пише, че допустимият период за създаване на овощни трайни насаждения е от 1 ноември до 14 април. Тоест срокът за подаване изтича на 2 ноември — ден-два след като изобщо може да се започне работа на терен. Няма как да засадя насаждението и да го отразя в заявлението си.
За да се регистрирам като земеделски стопанин, трябва вече да имам засадена площ.
Регистрацията по Наредба № 3 става с анкетна карта, в която се описват културите и площите в стопанството, а данните в заявлението трябва да съответстват на регистъра. Получава се затворен кръг: за да се регистрирам, трябва да имам засадено насаждение, а насаждението по закон не може да бъде засадено преди 1 ноември. Практически няма как да мина през регистрацията и да подам заявление в рамките на един месец, който изтича на 2 ноември.
Фиданките се заявяват предварително и не се получават веднага.
Посадъчният материал от лицензираните разсадници се заявява месеци по-рано. Наличностите са ограничени, особено при по-търсените сортове и подложки. Дори да имам готовност, физически не мога да получа фиданките и да ги засадя в рамките на един месец, който при това е преди началото на разрешения период.
Един месец не стига и за останалите документи.
Освен насаждението трябва да се подготви петгодишен бизнес план, да се съберат документи за земята и да се впишат договорите за наем и аренда — процедури, които също отнемат седмици.
При сегашния срок излиза, че млад стопанин, който иска да развие овощна градина или лозе, е в по-неблагоприятно положение спрямо останалите, макар че точно трайните насаждения изискват най-дълъг хоризонт и най-сериозна инвестиция.
Моля да вземете предвид предложението ми.

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Условия за кандидатстване по интервенция II.Д.1. „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ – втори прием, представяме следните предложения за промени, насочени към разширяване на достъпа до подпомагане, гарантиране на реална възможност за участие на младите земеделски стопани и постигане на заложените цели на интервенцията.

1. Относно определения срок за прием на заявления за подпомагане

Предложение за промяна на т. 3 от проекта на заповед

В проекта на заповед е предвидено приемът на заявления за подпомагане да се проведе в периода от 02 октомври 2026 г. до 02 ноември 2026 г., което представлява приблизително едномесечен срок за кандидатстване.

Считаме, че определеният срок е недостатъчен предвид спецификата и сложността на подготовката на заявленията за подпомагане по настоящата интервенция.

Мотиви

Интервенцията е насочена към млади земеделски стопани, които в значителна част от случаите тепърва изграждат своите стопанства и предприемат първи стъпки за устойчиво установяване в земеделския сектор.

Подготовката на качествено заявление за подпомагане и бизнес план изисква значителен времеви ресурс, включително:

• Анализ на конкретното стопанство и определяне на началния икономически размер в СПО;
• Осигуряване и проверка на документи за собственост и/или право на ползване на земеделски земи;
• Проверка на регистрационния статут и съответствието с изискванията за допустимост;
• Избор на подходяща производствена специализация и определяне на реалистични производствени цели;
• Изготвяне на бизнес план, включващ планирано увеличение на икономическия размер на стопанството;
• Подготовка на необходимите документи и доказателства за изпълнение на критериите за подбор;
• Съобразяване на инвестиционните намерения с допустимите дейности, инвестиции и приложимите ограничения.

Особено важно е да се отчете, че в рамките на същия прием е предвидено публикуването на разяснения по условията да приключи на 28 октомври 2026 г., т.е. само няколко дни преди крайния срок за подаване на заявленията. Това допълнително ограничава практическата възможност на кандидатите да се възползват от получените разяснения при подготовката на своите проекти.

Краткият срок създава риск от:

1. Ограничаване на броя на потенциалните кандидати, които ще успеят да подготвят пълни и качествени заявления.
2. Изключване на млади земеделски стопани, които имат реални намерения за развитие, но не разполагат с предварително подготвена документация.
3. Неравнопоставеност между кандидати, които вече са започнали подготовка, и такива, които тепърва се запознават с условията.
4. Подаване на недостатъчно добре обосновани бизнес планове поради ограниченото време за анализ и планиране.

Считаме, че това не съответства в достатъчна степен на целите, посочени в доклада към проекта, а именно привличане и запазване на млади земеделски стопани, насърчаване на заетостта и създаване на устойчиви и конкурентоспособни стопанства.

Предложение

Предлагаме срокът за прием на заявления за подпомагане да бъде удължен на минимум 60 календарни дни, считано от датата на започване на приема.

Алтернативно, при невъзможност за определяне на 60-дневен срок, предлагаме приемът да бъде удължен с не по-малко от 30 календарни дни спрямо първоначално предвидения период.

Предлагаме също разясненията по условията да бъдат публикувани достатъчно време преди крайния срок за кандидатстване, така че всички потенциални кандидати да могат да ги съобразят при подготовката на своите заявления.

2. Относно ограничението за първоначална регистрация като земеделски стопанин не по-рано от 24 месеца преди подаване на заявлението

Предложение за промяна на изискването по раздел 7 „Допустими кандидати/бенефициенти“, I. „Критерии за допустимост на кандидатите“, т. 2.4 и свързаните разпоредби

Съгласно проекта на Условията за кандидатстване, за допустими се считат кандидати, които се установяват за пръв път като ръководители на земеделско стопанство, като установяването може да е извършено преди не повече от 24 месеца преди подаване на заявлението за подпомагане. Първоначалното установяване се определя съобразно регистрацията като земеделски стопанин по Наредба № 3 от 1999 г. <FileCite ref_id="turn1file1" line_range_start={45} line_range_end={50} />

Считаме, че това изискване е прекомерно ограничаващо и не отчита в достатъчна степен реалната специфика на процеса по установяване и развитие на младите земеделски стопани.

Мотиви

Основната цел на интервенцията е привличане и запазване на млади земеделски стопани, обновяване на поколенията в земеделието и насърчаване на устойчивото развитие на стопанската дейност в селските райони.

В тази връзка считаме, че възрастта на кандидата, реалното му намерение да развива земеделска дейност и изпълнението на всички останали критерии за допустимост следва да бъдат водещи при определянето на достъпа до подпомагане, а не единствено моментът на първоначалната регистрация като земеделски стопанин.

На практика съществуват множество случаи, при които млади лица:

• Регистрират се като земеделски стопани, за да започнат постепенно изграждане на стопанство;
• Придобиват или ползват земеделски земи, но поради ограничени финансови възможности не успяват веднага да реализират планираното производство;
• Започват земеделска дейност в малък мащаб, като впоследствие предприемат действия за разширяване и професионализиране на стопанството;
• Отлагат съществените инвестиции поради липса на достатъчно собствен капитал, необходима инфраструктура или подходящи производствени условия.

При действащото ограничение тези лица могат да бъдат изключени от подпомагането единствено поради изтичането на 24-месечен срок от регистрацията им, независимо че:

• Са на възраст до 40 години;
• Притежават необходимите професионални умения и познания;
• Отговарят на изискванията за минимален икономически размер на стопанството;
• Имат реален и обоснован бизнес план;
• Не са получавали подпомагане по аналогични интервенции;
• Имат намерение да развиват устойчиво земеделско производство.

Това създава риск от изключване именно на лица, които са предприели първи стъпки към установяване в сектора, но не са успели да разгърнат своя потенциал в рамките на краткия 24-месечен период.

Следва да се отчете и обстоятелството, че регистрацията като земеделски стопанин не е равнозначна на реално установяване на икономически жизнеспособно земеделско стопанство. Самото вписване в регистъра не доказва, че лицето е реализирало инвестиции, достигнало е устойчив производствен капацитет или е получило реална подкрепа за развитие.

Поради това използването на датата на регистрация като единствен определящ фактор може да доведе до формално, а не целево прилагане на интервенцията.

Предложение

Предлагаме изискването за регистрация като земеделски стопанин не по-рано от 24 месеца преди подаване на заявлението за подпомагане да бъде преразгледано и изменено.

Основно предложение:

Да отпадне ограничението, съгласно което първоначалното установяване като земеделски стопанин трябва да е извършено не по-рано от 24 месеца преди подаване на заявлението за подпомагане.

Да се даде възможност за кандидатстване на лица на възраст от 18 до 40 години, които отговарят на всички останали изисквания за допустимост, включително:

• Да са еднолични собственици на земеделското стопанство;
• Да притежават необходимите професионални умения и познания;
• Да отговарят на изискванията за минимален икономически размер;
• Да представят реалистичен и обоснован бизнес план;
• Да не са получавали подпомагане по аналогични интервенции;
• Да изпълняват всички останали условия, предвидени в насоките.

Алтернативно предложение:

При невъзможност за пълно отпадане на ограничението, предлагаме срокът да бъде увеличен, като се предвиди възможност за кандидатстване на млади земеделски стопани, регистрирани за първи път преди повече от 24 месеца, но не повече от 5 години преди подаване на заявлението, при условие че отговарят на всички останали критерии за допустимост и не са получавали подпомагане по аналогични интервенции.

Предлагаме също да се разгледа възможността за въвеждане на допълнителен критерий, чрез който да се оцени реалното развитие и намеренията на кандидата, вместо автоматичното му изключване само на база изтекъл срок от първоначалната регистрация.

Заключение

Считаме, че предложените промени ще допринесат за:

• По-широк достъп на младите хора до подпомагане;
• По-добро съответствие с целите за обновяване на поколенията в земеделието;
• Насърчаване на реалното установяване и развитие на жизнеспособни земеделски стопанства;
• По-голям брой качествени и устойчиви бизнес планове;
• По-ефективно използване на средствата по интервенцията.

Предложените промени ще разширят достъпа до подпомагане на млади лица, които имат реален потенциал и намерение да развиват устойчиви земеделски стопанства, без да се нарушават останалите изисквания за допустимост по интервенцията.

Молим направените предложения да бъдат разгледани и отразени при окончателното утвърждаване на Условията за кандидатстване.